— Дай да се опитам, Ранд — каза тя. И щом се изправи, зърна през отворената врата една сребърна арка, изправена пред къщата, арка, изпълнена с бяла светлина. „Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“ Тя направи неволно две крачки към вратата.
Спря се, озърна се през рамо и видя гукащата в люлката Джоя и Ранд, който притискаше главата си с ръка и я гледаше, като че ли зачуден накъде е тръгнала.
— Не — каза тя. — Искам това. Искам това! Защо да не мога да го имам и това? — Сама не разбра думите си. Разбира се, че го искаше, и си го имаше.
— Какво искаш, Егвийн? — попита Ранд. — Ако е нещо, което мога да ти намеря, знаеш, че ще го сторя. Ако не го намеря, сам ще ти го направя.
„Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“ Тя направи още една стъпка, през прага. Сребърната арка я подканяше. Нещо я чакаше от другата страна. Нещо, което искаше повече от всичко на света. Нещо, което бе длъжна да направи.
— Егвийн, аз…
Чу зад гърба си тупване. Обърна се и видя Ранд на колене, присвит и стиснал главата си с ръце. Болката никога досега не беше го сразявала така силно. „Какво ли ще дойде след това?“
— Ахх, Светлина! — изстена той. — Светлина могъща! Боли! О, Светлина, всеки път боли все по-силно! Егвийн?
„Бъди непреклонна.“
А то я чакаше. Нещото, което трябваше да направи. Трябваше. Тя прекрачи. Беше трудно, по-трудно от всичко, което беше вършила в живота си. Навън, към арката. Зад нея Джоя се засмя.
„Непреклонна.“
Изправи гръб и продължи напред, но не можа да сдържи сълзите, които потекоха по бузите й. Риданията на Ранд прераснаха в крясък, заглушаващ смеха на Джоя. С крайчеца на окото си Егвийн мерна Трам, който тичаше запъхтян към къщата.
„Той не може да помогне — помисли си тя и плачът й премина в хлип. — Той нищо не може да направи. Но аз можех. Можех.“
Пристъпи напред и светлината я погълна.
Трепереща и хлипаща, Егвийн излезе през арката, същата, през която бе влязла. Студена, чиста вода отми за миг сълзите й, когато Елайда бавно изпразни сребърния потир над главата й, но плачът и продължи; не мислеше, че изобщо ще спре някога.
— Измита си и си пречистена — обяви Елайда — от греха, който може би си сторила, и от онези, които са отворени над теб. Измита си и пречистена от всяко престъпление, което може да си извършила, и от онова, което е било извършено над теб. Идеш при нас измита, чиста и пречистена, в сърце и душа.
„0, Светлина — помисли си Егвийн, докато водата се стичаше по тялото й, — тъй да е. Нима е възможно някаква вода да отмие онова, което извърших?“
— Казва се Джоя — изхлипа тя към Шериам. — Джоя. Нищо не може да замени онова, което току-що… което аз…
— Да станеш Айез Седай винаги си има цена — отвърна Шериам, но състраданието се върна в очите й, по-силно отпреди. — Винаги си има цена.
— Наистина ли беше? Да не би да сънувах? — Риданията заглушиха онова, което искаше да каже. „Нима го оставих да умре? Нима изоставих бебенцето си?“
Шериам обгърна с ръка раменете й и я поведе около арките.
— Всяка жена, която съм видяла да излиза от тези арки, задава същия въпрос. Отговорът е, че никой не знае! Някои смятат, че може би онези, които не се връщат, са предпочели да останат, защото са намерили там по-щастливо място и са пожелали да изживеят живота си там. — Гласът й се втвърди. — Ако е истинско и те са останали по свой избор, тогава се надявам животът им далеч да не е щастлив. Не изпитвам никаква симпатия към хора, които бягат от своя дълг. — Тонът й леко се смекчи. — Лично аз съм уверена, че не е истинско. Но опасността е съвсем истинска. Помни това. — Тя се спря пред следващата изпълнена със сияние арка. — Готова ли си?
Егвийн размърда нозе и кимна, а Шериам дръпна ръката си.
— Второто е за това, което е. Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.
Егвийн потръпна. „Каквото и да се случи, не може да е по-лошо от одевешното. Не е възможно.“ И пристъпи сред сиянието.