— Аз… не мога, Ранд. Светлината да ми е на помощ, не мога. „Пътят назад ще се появи само веднъж. Въди непреклонна.“ Тя се озърна през рамо. Сребърна арка, изпълнена с бяла светлина, се бе издигнала сред отломките.
— Егвийн, помогни ми. „Бъди непреклонна.“
Тя се изправи и направи крачка към арката. Беше току пред нея. Само още крачка и…
— Моля те, Егвийн. Помогни ми. Не мога да я достигна. Заради любовта към Светлината, помогни ми!
— Не мога да те убия — прошепна тя. — Не мога. Прости ми.
Тя пристъпи напред.
— ПОМОГНИ МИ, ЕГВИЙН!
Светлината я изпепели.
Залитайки, тя излезе през арката, без да забелязва голотата си. Цялата се разтресе и затисна устата си с две ръце. Зашепна:
— Не можех, Ранд. Не можех. Моля те, прости ми. „Светлината дано му помогне. Моля те, Светлина, помогни му.“ Върху главата й потече студена вода.
— Измита си и си пречистена от фалшива гордост. Измита си и очистена от измамна амбиция. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа.
След като Червената Аджа отстъпи, Шериам нежно обгърна Егвийн през раменете и я поведе към третата арка.
— Още един път, дете. Само още веднъж, и свършва.
— Той каза, че могат да го обърнат в Сянката — изломоти Егвийн. — Каза, че мърдраалите и Властелините на ужаса могат да го принудят.
Шериам обърка стъпките си и бързо се огледа. Елайда се бе върнала при масата. Трите Айез Седай край тер-ангреала се взираха в него и сякаш не забелязваха нищо друго.
— Неприятна тема — промълви най-сетне Шериам, съвсем тихо. — Хайде. Още веднъж.
— Могат ли?
— Обичай е — рече Шериам — да не се говори за това, което става вътре в тер-ангреала. Страховете на една жена са си нейни лични.
— Могат ли?
Шериам въздъхна, отново хвърли крадешком поглед към другите Айез Седай и после бързо зашепна:
— Това е известно едва на малцина, дете. Дори тук, в Кулата. Ти не би трябвало да го знаеш, нито сега, нито никога, но ще ти го кажа. Съществува… известна слабост в хората, които могат да преливат Силата. Това, че се научаваме как да се разтваряме за Верния извор, означава, че можем да се… разтворим и за други неща. — Егвийн потръпна. — Успокой се, дете. Тези неща не стават така лесно. Такова нещо не се е случвало — Светлината дано позволи никога повече да не се случва! — от Тролокските войни насам. Били са необходими тринадесет Властелини на ужаса, които са могли да преливат, да втъкат потоците си през тринадесет мърдраали. Разбираш ли? Не е лесна тази работа. Днес обаче Властелини на ужаса няма. Това е тайна на Кулата, дете. Ако се разбере, никога няма да можем да убедим хората, че не са застрашени. Само човек, който може да прелива, може да бъде обърнат по този начин. Това е слабостта на силата ни.
— Тринадесет — повтори Егвийн с тъничък гласец. — Същият брой като онези, които напуснаха Кулата. Лиандрин и още дванадесет с нея.
Лицето на Шериам се изопна.
— Това не е твоя грижа. Да го забравиш веднага. — Тонът й отново се успокои. — Третият път е за онова, което ще бъде. Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.
Егвийн се взря в сияещата арка и някъде далеч отвъд нея. „Лиандрин и другите дванадесет. Тринадесет Мраколюбци, способни да преливат. Светлината да ни е на помощ.“ Пристъпи в светлината и тя я изпълни. Засвети през нея. Изгори я до кости, обгори душата й, нажежи я до бяло. „Светлината да ми е на помощ!“ И нищо друго нямаше освен светлина. И болка.
Егвийн втренчи поглед в огледалото. Не беше сигурна кое я изненада повече — дали лишената от възраст гладкост на лицето и, или шарфът с цветни ивици, увит около шията й. Шарфът на Амирлинския трон.
„Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“
„Тринадесет.“
Олюля се, хвана се за стойката на огледалото и за малко да падне заедно с него върху сините плочки на пода. „Нещо не е наред“ — помисли си. Нередното нямаше нищо общо с внезапното й замайване, или поне не й се стори, че то е нередното. Беше нещо друго. Но нямаше представа какво е.
Една Айез Седай я беше прихванала за лакътя — жена с високи скули като на Шериам, но с тъмна коса и загрижени сини очи, и с широкия една длан шарф на Пазителката на Хрониките, наметнат ня раменете. Но не беше Шериам. Егвийн никога не я беше виждала, но беше сигурна, че я познава толкова добре, колкото себе си. Само за миг се замисли и даде име на жената. Белдеин.