— Рога помниш ли го?
— За какъв рог говорите, майко?
Тя се изправи и се наведе над него така бързо, че той почти не забеляза движението й.
— Игрички си играеш ти с мен, момченце, но ще те накарам за майка си да заревеш. Нямам време за игри, нито пък ти. Казвай, спомняш ли си?
Той придърпа одеялото около себе си и преглътна.
— Помня, майко.
Тя, изглежда, се успокои, поне малко и той болезнено присви рамене. Струваше му се, че току-що са му позволили да ги вдигне от дръвника на палача.
— Добре. Това е добре, Мат. — Тя бавно седна на стола си, без да го изпуска от очи. — Знаеш ли, че си обвързан с Рога? — Той повтори изумен, безмълвно думата „обвързан“ и тя кимна. — Не мислех, че знаеш. Ти беше първият, който засвири на Рога, след като беше намерен. За теб той ще призове мъртви герои от гробовете им. За всеки друг той е най-обикновен рог — докато ти си жив.
Той вдиша дълбоко.
— Докато съм жив — повтори глухо, а Амирлин кимна. — Могли сте да ме оставите да умра. — Тя кимна отново. — Тогава можехте да накарате когото си поискате да го надуе и той щеше да заработи за вас. — Ново кимване. — Кръв и пепел! Искате да го надуя за вас. Когато, дойде Последната битка, искате аз да извикам героите от гроба да се бият с Тъмния за вас. Кръв и пепел проклета!
Тя постави лакътя си на облегалката на стола и опря брадичка върху дланта си. Очите й не го изпускаха.
— Би ли предпочел другото?
Той се намръщи, но веднага съобрази кое е „другото“. Ако някой друг трябваше да огласи Рога…
— Значи искате да надуя Рога? Добре де, ще ви го надуя тоя Рог. Да съм казвал, че няма?
Амирлин въздъхна раздразнено.
— Знаеш ли, ти ми напомняш за моя чичо Хюан. Никой не можеше да го накара да падне по гръб. И той си падаше по комара и повече обичаше забавлението, отколкото работата. Загина, докато вадеше деца от една горяща къща. Не пожела да престане да се връща в пламъците, докато не бъде извадено и последното. Да не си като него, Мат? Ще бъдеш ли там, когато лумнат пламъците?
Той не посмя да срещне очите й. Загледа се в пръстите си, които мърдаха нервно, стиснали одеялото.
— Аз не съм герой. Правя каквото трябва, но не съм герой.
— Повечето от онези, които наричаме герои, само са правили това, което е трябвало. Предполагам, че това е достатъчно. Засега. За Рога не трябва да говориш с никого, освен с мен, момчето ми. Нито за връзката си с него.
„Засега? — помисли си той. — Това е всичко, което ще получиш от мен, проклето да е, сега или когато и да е.“
— Не искам да казвам прокл… — Тя повдигна вежда и той се постара да придаде спокойствие на гласа си. — Не искам да го казвам на никого. Бих искал никой да не знае. Защо държите да го пазя в такава тайна? Нима не вярвате на своите Айез Седай?
Последва дълга пауза, в която му се стори, че е отишъл твърде далеч. Лицето й се вкочани, а погледът й можеше да издяла дръжка на секира.
— Ако можех да направя така, че да го знаем само ние двамата — рече тя хладно, — бих го направила. Колкото повече хора знаят за едно нещо, толкова повече това знание се разпространява, дори да е с най-добри намерения. По-голямата част от света вярва, че Рогът на Валийр е само една легенда, а онези, които знаят по-добре, са убедени, че тепърва трябва да го намери някой от Ловците. Но Шайол Гул знае, че той е намерен, а това означава, че поне няколко Мраколюбци го знаят. Но не знаят къде е, и Светлината дано освети пътя ни, не знаят кой го е огласил. Нима наистина би искал Мраколюбците да тръгнат по дирите ти? Получовеци или други твари на Сянката? Те искат Рога. Това трябва да го знаеш. Той може да подейства както за Сянката, така и за Светлината. Но за да подейства за тях, те трябва или да те пленят, или да те убият. Искаш ли да рискуваш това?
Мат съжали, че няма още едно одеяло, или може би юрган, пълен с гъши пера. Стаята изведнъж му се стори много студена.
— Да не искате да ми кажете, че Мраколюбците могат да дойдат за мен тук? Мислех, че Бялата кула може да задържи Мраколюбците навън. — Спомни си какво му беше казала Селийн за Черната Аджа и се зачуди какво ли щеше да сподели Амирлин за това.
— Основателна причина да останеш, нали така? — Тя се изправи и заоправя полите си. — Почивай, синко. Скоро ще се почувстваш много по-добре. Почивай. — И тихо затвори вратата след себе си.