— Ах, да — каза Верин. Беше седнала зад една маса, отрупана като всичко останало наоколо, и внимателно държеше в ръцете си някакъв къс хартия. — Това си ти. Хмм. — Тя забеляза косия поглед, с който Егвийн удостои бухала, и поясни разсеяно: — Той лови мишките. Ядат хартията. — Жестът й обхвана цялата стая и й напомни за листа, който държеше. — Забележително. Розел Есамска твърди, че след Разрушението са останали, над сто страници, и сигурно не греши, защото е писала само двеста години по-късно, но доколкото знам, до днес се е запазило само това късче. И може би само този екземпляр. Розел пише, че то съдържа тайни, пред които светът не би могъл да се изправи, и затова тя самата не би могла да ги изкаже открито. Тази страница съм я чела хиляди пъти, мъчейки се да разгадая какво означава.
Бухалчето отново примигна към Егвийн. Тя се постара да не поглежда повече към него.
— И какво се казва там, Верин Седай?
Верин примигна, досущ като бухала.
— Какво се казва ли? Имай предвид, че преводът е буквален и звучи почти като рецитирането на някой бард на Висок напев. Чуй: „Сърце на Мрака. Баал-замон. Име, скрито в друго име, загърнато в име трето. Тайна, в друга тайна заровена, обгърната в тайна. Излъстител на надеждата. Ишамаел, излъстяващ всяка надежда. Гори и разкъсва истината. Надеждата гасне преди истината. Лъжа е нашият щит. Кой може да застане срещу Сърцето на Мрака? Кой ще се възправи срещу Излъстителя на надеждата? Душа на сянка. Душа на Сянката, той е…“ — Тя спря с въздишка. — Тук свършва. Какво разбра?
— Нищо — отвърна Егвийн. — Но никак не ми хареса.
— Ха, че как би могла, детето ми! Да го харесаш, или да го разбереш? Аз самата го чета и препрочитам от близо четиридесет години и нито ми харесва, нито го разбирам. — Верин грижливо постави късчето хартия в подплатена с коприна твърда кожена папка, след което небрежно пъхна папката в купчината документи. — Но ти не дойде за това. — Тя зарови по масата, като от време на време докосваше по някой куп книги или ръкописи и ги улавяше да ги задържи, преди да паднат. Най-накрая намери няколко страници, увити в тънка като паяжина тъкан и завързани с протрита кожена връв. — Заповядай, дете. Всичко, което е известно за Лиандрин и жените, които са заминали с нея. Имена, години, Аджа, къде са родени. Всичко, което успях да намеря в архивите. Дори как са се представяли в обучението си. И също така какво знаем за тер-ангреалите, които са взели със себе си, макар да не е никак много. Само описания, в повечето случаи. Не знам дали всичко това ще помогне по някакъв начин. Аз лично не срещнах нищо полезно.
— Може би някоя от нас ще намери нещо. — Заля я внезапна вълна на подозрение. „Дали пък не е скрила нещо?“ Амирлин, изглежда, се доверяваше на Верин само защото й се налагаше. А ако самата Верин е от Черната Аджа? Бързо се овладя. Беше пътувала с Верин през целия път от Томанска глава до Тар Валон и не можеше да повярва, че тази пълничка учена жена е Мраколюбка. — Вярвам ви, Верин Седай. — „Наистина ли?“
Айез Седай отново примигна срещу нея, но бързо отхвърли онова, което може би й беше хрумнало, и тръсна глава.
— Списъкът, който ти давам, може да се окаже важен, а може и да излезе чисто прахосване на хартия, но това не е единствената причина, поради която те повиках. — Тя започна да размества нещата по масата, за да направи място. — Разбрах от Аная, че е възможно да се превърнеш в Съновница. Последната е била Корианин Недеал, преди четиристотин седемдесет и три години, и според това, което можах да намеря в архивите, тя едва ли е заслужавала титлата си. Би било твърде интересно, ако ти я заслужиш.
— Аная Седай ме изпитваше, Верин Седай, но не можа да разбере дали някои от сънищата ми предсказват бъдещето.
— Това е само малка част от нещата, които Съновничките правят, дете. Може би най-незначителната част. Аная според мен е убедена, че момичетата трябва да бъдат въвеждани твърде бавно в тези неща. Виж тук. — Верин начерта с пръст няколко успоредни линии по разчистената повърхност на масата, ясно видими в дебелия слой прах върху полировката от пчелен восък. — Да приемем, че тези линии представляват светове, които биха могли да съществуват, ако са направени други избори, ако основните обрати в Шарката са тръгнали по друг път.
— Световете, достижими през Порталните камъни — каза Егвийн, за да покаже, че е слушала внимателно лекциите на Верин по време на пътуването до Тар Валон. Но какво общо можеше да имат те с това дали тя е Съновница, или не е?