— Много добре. Но Шарката може да бъде и много по-сложна от това, детето ми. Колелото заплита нашите житейски нишки, за да оформи Шарката на един Век, но Вековете сами по себе си са втъкани във Вековното везмо, във Великата шарка. Кой обаче може да е сигурен дали това представлява и една десета от цялата тъкан? Някои в Приказния век определено са били убедени, че съществуват и други светове — светове, до които е дори по-трудно да се достигне, отколкото до световете на Порталните камъни, стига това да е достоверно — и те са разположени ето така. — Тя начерта други линии, пресичащи първите. За миг ги огледа замислено. — Основата и вътъкът на тъканта. Може би Колелото на Времето тъче една още по-голяма Шарка от светове. — Тя се изправи и изтупа прашните си длани. — Е, ако е така, то това не е нито тук, нито там. Във всички тези светове, каквито и да са различията помежду им, няколко неща остават постоянни. Едно от тях е, че Тъмния е затворен във всички тях.
Егвийн неволно пристъпи и погледна нарисуваните от Верин черти.
— Във всички тях? Как е възможно това? Да не искате да кажете, че във всеки отделен свят има по един Баща на лъжите? — Мисълта за толкова много Тъмни я накара да потръпне.
— Не, детето ми. Съществува само един Създател, който е навсякъде, веднъж и завинаги, във всички тези светове. По същия начин съществува само един Тъмен, когото също така го има във всички тези светове едновременно. Ако той бъде освободен от затвора, който Създателят е направил в един свят, ще бъде освободен във всички тях. И обратно — докато е затворен в един от тях, ще остане затворен във всички.
— Това ми се струва безсмислено — възрази Егвийн.
— Парадокс, детето ми. Тъмния е въплъщението на парадокса и хаоса, унищожителят на всякакъв разум и логика, рушителят на равновесието, онзи, който пречупва всякакъв ред.
Бухалът внезапно полетя с безшумните си криле и кацна върху някакъв голям бял череп на един от рафтовете зад Айез Седай. После надникна отгоре към двете жени и примигна. Егвийн беше забелязала черепа, още когато влезе, със закривените му рога и муцуна, и смътно се бе зачудила що за овен е могъл да има толкова голяма глава. Сега обаче обърна внимание на неговата закръгленост и високо чело. Тролок.
Тя потръпна и си пое дъх.
— Верин Седай, какво общо има всичко, което ми казвате, с това да си Съновница? Тъмния е окован в Шайол Гул и аз дори не искам да си помисля за неговото възможно освобождаване. — „Но печатите на неговия затвор охлабват. Това дори новачките вече го знаят.“
— С това да си Съновница ли? Ами нищо, детето ми. Освен че всички ние трябва да се изправяме срещу Тъмния по един или друг начин. Сега той е затворен, но Шарката не е довела Ранд ал-Тор на този свят без някаква цел. Прероденият Дракон ще се изправи срещу Владетеля на гроба, това поне е сигурно. Стига Ранд да оцелее дотогава, разбира се. Тъмния ще се опита да изкриви Шарката, ако може. Но ние май отидохме твърде далече, нали?
— Простете, Верин Седай, но ако това — Егвийн посочи линиите, начертани в прахта — няма нищо общо с това да си Съновница, защо ми го разказахте?
Верин я изгледа, сякаш съзнателно се правеше на задръстена.
— Нищо ли? Разбира се, че има нещо общо, дете. Работата е там, че съществува трета постоянна величина освен Създателя и Тъмния. Съществува един свят, който е разположен вътре във всички други, вътре във всички тях едновременно. Или може би ги обкръжава. Някои писатели в Приказния век го наричат Тел-айеран-риод, Невидимия свят. Може би „Светът на сънищата“ е по-добрият превод. На много хора — простолюдие, което не би могло и да си помисли за преливане на Сила — понякога им се мяркат неща от този Тел-айеран-риод в сънищата им и дори улавят проблясъци от другите светове през него. Но една Съновница, детето ми — една истинска Съновница — може да влезе в Тел-айеран-риод.
Егвийн се опита да преглътне, но някаква буца в гърлото й попречи. „Да влезе в него?“
— Аз… не мисля, че съм Съновница, Верин Седай. Проверките на Аная Седай…
Верин я прекъсна.
— … не доказват нито че си, нито че не си. Но Аная въпреки това е убедена, че е възможно да си.
— Предполагам, че все някога ще разбера — промълви глухо Егвийн. „Светлина всемогъща, иска ми се да съм, нали? Как искам да се науча! Искам всичко това.“