— Значи Елайда наистина е Черна Аджа — промълви мрачно Егвийн. До стената стоеше малък гардероб и в него бе окачена зелена рокля, пазена тук за случаи, когато нямаше време да се връща в покоите си. До роклята висеше шарф със седем ивици. Започна бързо да се облича. — Какво направиха с Ранд? Къде го отведоха? Отговори ми, Белдеин! Къде е Ранд ал-Тор?
Белдеин се присви, после с треперещ глас отвърна:
— В Двора на изменника, майко. Отведоха го в Двора на изменника.
Тръпки побиха Егвийн. Тръпки на страх. Тръпки на ярост. Елайда не бе изчакала дори един час. Дворът на изменника се използваше само по три повода: екзекуции, усмиряване на Айез Седай или опитомяване на мъж, който може да прелива. Но и трите процедури се извършваха само по заповед на Амирлинския трон. „Тогава кой носи шарфа там навън?“ Елайда, кой друг. „Но как е могла да ги накара да я изберат толкова бързо, без да ме съдят и да ме осъдят? Не може да има друга Амирлин преди шарфът и жезълът да ми бъдат отнети официално. А това няма да им се удаде така лесно. Светлина! А Ранд?“ Тя се завтече към вратата.
— Какво можеш да направиш, майко? — извика зад гърба и Белдеин. — Какво можеш да направиш? — Не беше ясно дали мисли за Ранд, или за себе си.
— Повече, отколкото някои подозират — отвърна Егвийн. — Аз никога не съм държала Клетвения жезъл, Белдеин. — Ахването на Белдеин я догони по коридора.
Паметта на Егвийн продължаваше да си играе с нея на криеница. Знаеше, че никоя жена не може да получи шала и пръстена, без да е произнесла Трите клетви, стиснала здраво Клетвения жезъл, тер-ангреала, обвързващ я да спазва клетвите така, сякаш са врязани в костите й от рождение. Никоя жена не ставаше Айез Седай, без да се е обвързала с тях. Но в същото време знаеше, че по някакъв начин, който сама не можеше да проумее, това просто й се беше разминало.
Тичаше. Обувките й тропаха отчетливо по пода. Сега поне знаеше защо са пусти всички коридори. Всяка Айез Седай, освен може би онези, които бе оставила в склада, всяка Посветена, всяка новачка, дори всички слуги щяха да бъдат събрани в Двора на изменника, според обичая, за да видят как се осъществява волята на Тар Валон.
А Стражниците щяха да са обкръжили в пръстен двора, за да попречат на всеки, който би се опитал да освободи мъжа от опитомяването. Останките от армиите на Гуаир Амалауан се бяха опитали в края на така наречената „Война на Втория Дракон“, малко преди въздигането на Артур Ястребовото крило да създаде други грижи на Тар Валон, а също и последователите на Раолин Прокобник, много години преди това. Дали Ранд имаше следовници, или не, тя не помнеше, но Стражниците помнеха такива неща и пазеха.
Ако Елайда или някоя друга наистина си бе наметнала шарфа на Амирлин. Стражниците като нищо щяха да й попречат да влезе в Двора на изменника. Знаеше, разбира се, че може да си отвори път силом. Трябваше да се направи бързо — иначе Ранд можеше да бъде опитомен, докато тя увива Стражниците с Въздух. Дори и Стражниците обаче щяха да се огънат, ако им хвърлеше мълнии и огън и ако разтърсеше земята под нозете им. „Огън ли?“ — зачуди се тя. Но едва ли, щеше да е добре да прекърши силата на Тар Валон, за да спаси Ранд.
Кривна по една от уличките, които щяха да я отведат в Двора и се заизкачва по стъпала и рампи, които ставаха все по-тесни, колкото по-нависоко се качваше. Накрая отвори една вратичка и се озова на стръмен покрив на кула, покрит с бели плочи. Оттук можеше да вижда над други покриви и покрай други кули широкия открит кладенец на Двора на изменника.
Дворът беше задръстен с хора, с изключение на разчистеното петно в средата. Прозорците, гледащи към двора, бяха изпълнени с хора, хора бяха отрупали терасите и дори покривите, но тя успя да различи самотния мъж, смален от разстоянието, залитащ във веригите си, в центъра на разчистеното петно. Ранд. Обкръжаваха го дванадесет Айез Седай, а още една — Егвийн знаеше, че трябва да е наметната с шарфа със седемте цветни ивици, въпреки че не можеше да го види добре оттук — стоеше пред него. Елайда! Думите, които тя със сигурност изричаше, изплуваха в ума на Егвийн.
— Този мъж, изоставен от Светлината, е докоснал сайдин, мъжката половина на Верния извор. Затова сме сложили ръка над него. Преотвратно този мъж е дръзнал да прелее Единствената сила, знаейки, че сайдин е покварен от Тъмния, покварен зарад гордостта мъжка, покварен зарад греха мъжки. Затова във вериги сме го оковали.