— Какво… какво стана? — попита Егвийн.
— Замълчи — отвърна кротко Шериам. — Засега просто замълчи. Добре си — това е главното — и сега трябва да приключим церемонията. — Елайда се върна почти тичешком и връчи последния потир на Амирлин.
Егвийн се поколеба само за миг, преди да коленичи. „Какво се случи?“
Амирлин бавно изпразни потира върху главата на Егвийн.
— Измита си и си пречистена от Егвийн ал-Вийр от Емондово поле. Измита си и си очистена от всички връзки, обвързващи те със света. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа. Ти си Егвийн ал-Вийр, Посветената на Бялата кула. — Последната капка капна върху главата на Егвийн. — Сега си впечатана към нас.
Последните думи сякаш имаха някакъв особен смисъл, само между Егвийн и Амирлин. Амирлин подаде потира на друга Айез Седай и извади златен пръстен с формата на змия, захапала опашката си. Егвийн неволно трепна, вдигайки лявата си ръка, и отново, когато Амирлин постави пръстена с Великата змия на средния й пръст. Станеше ли Айез Седай, щеше да го носи на който пръст си избере или изобщо да не го носи, ако се наложеше да скрие коя е, но Посветените го носеха там.
Без да се усмихне, Амирлин я повдигна.
— Добре дошла, дъще — рече тя и я целуна по бузата. Изненадващ трепет обзе Егвийн. Не дете, а „дъще“. Досега винаги я бяха наричали „дете“. Амирлин я целуна и по другата буза. — Добре дошла.
Амирлин отстъпи, огледа я критично и каза на Шериам:
— Подсуши я и й дай някакви дрехи, и се погрижи да е добре. Гледай да си сигурна, разбра ли.
— Сигурна съм, майко. — Гласът на Шериам прозвуча изненадано. — Видяхте, че я прерових.
Амирлин изсумтя и погледът й се премести към тер-ангреала.
— Ще разбера на всяка цена какво се обърка тази нощ.
И закрачи сърдито към тер-ангреала. Повечето останали Айез Седай се присъединиха към нея. Тер-ангреалът, който сега се беше превърнал в най-обикновена конструкция от три съединени една с друга сребърни арки.
— Майката се тревожи за теб — каза Шериам, докато отвеждаше Егвийн настрана, където беше приготвена дебела кърпа за косата й и друга, по-голяма, за тялото.
— Има ли някакви причини? — попита Егвийн. „Амирлин не иска нищо да се случи на хрътката й преди да бъде хваната сърната.“
Шериам не отвърна. Само леко се намръщи, изчаквайки Егвийн да се подсуши, след което й подаде бяла дреха, поръбена долу със седем цветни ивици.
Младата жена си нахлузи роклята и я оправи по тялото си. Беше леко разочарована. Вече беше една от Посветените, с пръстена на ръката и цветните ивици на роклята. „Защо не се чувствам по-различно?“
Приближи се Елайда, понесла дрехите й на новачка и обувките, заедно с колана и кесията. И с документите, които й беше дала Верин. В ръцете на Елайда!
Егвийн се удържа да изчака Айез Седай сама да й връчи всичко, вместо да го дръпне от ръцете й.
— Благодаря ви, Айез Седай. — Опита се крадешком да погледне хартиите. Не можеше да прецени дали са разбъркани. Шнурът си беше вързан. „Ами ако е изчела всичко?“ Стисна кесийката под роклята на новачка и напипа странния пръстен, тер-ангреала, вътре. „Добре че поне това си е на място. Светлина небесна, тя можеше да ми го вземе и не знам дали щях да имам нещо против. Щях, разбира се. Струва ми се, че щях.“
Гласът на Елайда отново беше студен като лицето й.
— Не исках да те доведат тази нощ. Не защото се страхувах от това, което стана — никой не можеше да го предвиди. Но заради това, което си. Дива. — Егвийн понечи да възрази, но Елайда продължи, безмилостна като планински ледник: — О, знам, че си се научила да преливаш под наставничеството на Айез Седай, но въпреки това си дива. Дива по дух и по нрав. Имаш голям потенциал, иначе нямаше да оцелееш тази нощ, но потенциалът не променя нищо. Не вярвам, че изобщо някога ще станеш част от Бялата кула, не и по начина, по който сме всички останали, независимо на кой пръст ще носиш пръстена си. За теб щеше да е много по-добре да те научат толкова, колкото е нужно, за да останеш жива, и да те върнат в заспалото ти селце. Много по-добре. — Завъртя се и напусна залата.
„И да не е Черна Аджа — помисли си Егвийн кисело, — е почти толкова зла.“ А на глас промълви на Шериам:
— Можехте да кажете нещо. Можехте да ми помогнете.
— Бих помогнала на някоя новачка, дете — отвърна спокойно Шериам и Егвийн трепна. — Пак я бяха изкарали „дете“. — Опитвам се да защитавам новачките, когато имат нужда от това, защото те не могат да се защитят сами. Но ти сега си Посветена. Време е да се научиш да се защитаваш сама.