— Не това имах предвид, Аланна Седай. Искам да разбера какво означава да си Зелена сестра. — Не беше сигурна, че Аланна ще я разбере, тъй като самата тя не беше сигурна какво точно иска да научи, но Аланна кимна замислено, сякаш разбрала въпроса й.
— Кафявите търсят познание, Сините се забъркват в каузи и изпълняват задачи, докато Белите обмислят въпроса за истината с неумолима логика. Всички, разбира се, правим по нещо от всичко. Но да си Зелена означава да си в готовност. — В гласа на Аланна се прокрадна нотка на гордост. — По време на Тролокските войни нас често са ни наричали Бойната Аджа. Всички Айез Седай помагали, където и колкото могат, но Зелената Аджа единствена била винаги сред войските, почти във всяка битка. Ние е трябвало да се противопоставим на Властелините на ужаса. Бойната Аджа. А сега стоим в готовност, в случай че тролоците отново тръгнат в поход на юг, в готовност за Тармон Гай-дон, Последната битка. Ние ще се сражаваме в нея. Това означава да си Зелена.
— Благодаря ви, Айез Седай — каза Егвийн. „Такава ли бях аз? Или ще бъда? Светлина, как ми се иска да знам дали беше наистина, дали изобщо имаше нещо общо с живота ми тук и сега.“
Амирлин се приближи до тях и трите приклекнаха в почтителни поклони.
— Добре ли си, дъще? — попита тя Егвийн. Очите й пробягаха към крайчето на листата, показващо се изпод старите дрехи, и пак се върнаха на лицето на Егвийн. — Ще разбера аз на всяка цена защо и какво се случи тук тази нощ.
Бузите на Егвийн се изчервиха.
— Добре съм, майко.
За нейна изненада Аланна помоли Амирлин за същото, което им беше казала.
— Никога не съм чувала такова нещо — сопна и се тя. — Корабовладелецът никога не се мърси с юнгите, дори и той да е виновен, че корабът е заседнал в плитчината. — Погледна крадешком Егвийн и очите й се присвиха тревожно. И гневно. — Споделям загрижеността ти, Аланна. Каквото и да е сторило това дете, не го заслужаваше. Много добре. Ако това ще уталожи чувствата ти, можеш да посетиш Шериам. Но гледайте да си остане само между вас двете. Няма да допусна една Айез Седай да стане за посмешище, дори да е само вътре в Кулата.
Егвийн отвори уста да признае всичко и да ги остави да вземат пръстена — „всъщност изобщо не го искам това проклето нещо“, — но Аланна я изпревари.
— А другото, майко?
— Недей да бъдеш глупава, дъще. — Амирлин беше ядосана и думите й изобщо не го скриваха. — Ще станеш за смях още първия ден, като изключим онези, които ще решат, че си се побъркала. И не си въобразявай, че няма да ти се лепне за цял живот. Такива клюки плъзват много лесно. Скоро ще чуеш приказки за чистачката Айез Седай, разказвани от Тийр до Марадон. И това ще се отрази на всяка друга сестра. Не. Ако желаеш да се отървеш от някакво чувство за вина и не можеш да се справиш с това като възрастна жена, много добре. Казах ти, че можеш да посетиш Шериам. Придружи я тази вечер, след като напуснеш залата. Така, в остатъка от нощта, ще можеш да прецениш дали ти е помогнало. А от утре започваш да проучваш какво се обърка тази нощ!
— Да, майко. — Гласът на Аланна беше съвсем равнодушен.
Желанието на Егвийн да се изповяда замря. Аланна само за миг бе показала разочарование, че не са й позволили да бъде с Егвийн в кухните. „Тя не желае наказанието повече от всеки друг разумен човек. Искаше само да има повод да бъде с мен. Светлина могъща, тя не би могла съзнателно да е накарала тер-ангреала да подивее. Това съм го направила аз. Възможно ли е да е Черна Аджа?“
Унесена в мисли, Егвийн чу нечие окашляне, после отново, по-грубо. Очите й се съсредоточиха. Амирлин я гледаше, стиснала устни.
— Тъй като, изглежда, дремеш права, дете, съветвам те веднага да си легнеш. — За миг очите й прескочиха към скритите хартии в ръцете й. — Утре те чака много работа, както и още много дни занапред. — Очите й се задържаха на лицето на Егвийн продължително, след което тя тръгна преди някоя от трите да успее да се поклони.
Шериам се нахвърли върху Аланна веднага щом Амирлин се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе. Зелената Айез Седай гледаше ядно и я изслуша мълчаливо.
— Ти наистина си се побъркала, Аланна! Глупачка такава, и да знаеш, че наистина си глупачка, ако смяташ, че ще те бия леко само защото сме били приятелки като новачки. Да не би Дракона да те е хванал, че… — Шериам изведнъж се сети, че Егвийн още е тук, и насочи яда си към нея. — Не чу ли, че Амирлинския трон ти нареди да си легнеш, Посветена? Думичка само да кажеш за това, ще те накарам да съжалиш, че не съм те заровила в някоя нива да наториш земята. И искам да ми се явиш в кабинета утре заранта, точно когато удари Първият звън и нито дъх по-късно. А сега, марш!