Посуети се малко по стъпала, коридори и открити дворове, докато намери това, което търсеше — праг, извеждащ от Кулата, и през това време срещна разни хора: разшетани прислужнички и новачки в бели дрехи, като новачките бързаха повече и от слугите, няколко мъже в грубо облекло, понесли големи сандъци, Посветени в техните рокли, поръбени със седемцветни ивици, дори и няколко Айез Седай.
Айез Седай, изглежда, не го забелязваха, минаваха покрай него вглъбени в собствените си задачи — най-много да му хвърлят по някой бегъл поглед. Дрехите му бяха селяшки, но скроени прилично; нямаше вид на скитник, а и присъствието на мъжка прислуга сочеше, че в тази част на Кулата е позволен достъпът на мъже. Подозираше, че може би го взимат за поредния слуга, а това напълно го устройваше, стига някой да не го накараше да вдигне нещо тежко.
Изпита известно съжаление, че сред жените, които видя, ги нямаше Егвийн и Нинив, или поне Елейн. „Тя е хубавелка, нищо че си вири нослето. А и щеше да ми каже как да намеря Егвийн и Премъдрата. Не мога да си тръгна, без да съм се сбогувал. Светлина небесна, не мога да допусна, че някоя от тях ще ме върне само защото ще стават Айез Седай. Огън да ме изгори, какъв съм глупак! Те никога не биха го направили. Все едно, ще рискувам.“
Но щом се озова навън, под яркото утринно небе само с няколко реещи се бели облачета, той изтласка жените от ума си. Пред него се беше ширнал голям площад, настлан с каменни плочи, с шадраван по средата и казарма от сив гранит отсреща. Имаше и няколко дървета, израснали в оставените между плочите дупки. Гвардейци в ризи с широки ръкави седяха пред дългата ниска казарма и оправяха оръжията и ризниците си. В момента му трябваха точно гвардейци.
Той тръгна небрежно през площада и се загледа във войниците, сякаш си нямаше никаква друга работа. Те се бяха улисали в работата си, говореха си и се смееха като мъже, седнали да починат по жътва. От време на време някой хвърляше любопитен поглед към Мат, който обикаляше край тях, но никой не оспори правото му да е тук. От време на време той им подхвърляше по някой небрежен въпрос. Най-сетне получи отговора, който търсеше.
— Охраната на моста ли? — отвърна плещест тъмнокос мъж, може би не повече от пет години по-възрастен от Мат. В думите му се долавяше тежък иллиански акцент. Макар и да изглеждаше млад, лявата му буза беше прорязана от тънък избледнял белег, а ръцете му се движеха с вещина и опитност, докато смазваха меча. Той погледна Мат накриво, след което се върна на работата си. — Аз сега ще ходя охрана на моста, и после пак вечерта. Защо питаш?
— Чудех се как ли е от другата страна на реката. — „Можех и сам да го видя.“ — Става ли за пътуване? Едва ли е кално, освен ако е валяло повече, отколкото знам.
— От коя страна на реката? — попита войникът. Очите му не се вдигнаха от мазния парцал, с който търкаше меча си.
— Ами… източната. Източната страна.
— Не е кално. Бели плащове има. — Мъжът се наведе на една страна и плю, но продължи да говори спокойно. — Белите плащове си пъхат носовете във всяко село на десет мили околовръст. Още никой не са набили, ама се мотаят тук само да дразнят хората. Късметът да ме ръчне дано, ако не мисля, че нарочно се моткат да ни провокират, щото наистина май искат да ни нападнат, стига да можеха. Хич не е хубаво за пътуване.
— Ами на запад тогава?
— Същото. — Гвардеецът вдигна очи към Мат. — Само че ти, момко, няма да прекосиш ни на изток, ни на запад. Щото името ти е Матрим Каутон, или късметът да ме остави дано. Снощи една сестра лично дойде на моста, където бях на стража. Описа ни чертите ти няколко пъти, докато не се научихме всички наизуст да те описваме. Гостенин, вика, нищо лошо да не му правите. Ама и да не те пускаме извън града. Ако трябва да ти вържем ръцете и краката, ама да те задържим тука. — Мъжът присви очи подозрително. — Ти да не си им откраднал нещо? Не ми приличаш на онез, дето сестрите ги канят на гости.
— Нищо не съм откраднал! — отвърна възмутено Мат. „Огън да ме изгори, веднага ме познаха. Леле, сигурно всички ме знаят.“ — Не съм крадец!
— А бе, не че ти го пише на лицето. Не ми приличаш на крадец. Ама ми приличаш малко на оня, дето се опита да ми продаде Рога на Валийр преди три дена. Твърдеше, че си е баш той, намачкан и раздрънкан, както си му е ред. Да не би и ти да продаваш някой Рог на Валийр? Или меча на Дракона може би?