Мат поклати глави.
— Просто се разхождах. От мечове много не разбирам. По-скоро бих се доверил на добър лък или бойна тояга. Виж, тях знам как да използвам.
— Ако прекараш дълго време около Нинив — каза Галад, — ще ти трябва и лък, и тояга, че и меч, за да се предпазиш. Но не съм сигурен дали и те ще ти стигнат.
Гавин го изгледа учудено.
— Виж ти. Галад, ти си знаел да се шегуваш.
— Аз имам чувство за хумор, Гавин — отвърна Галад намръщено. — Но не обичам да го използвам, защото не искам да се подигравам с хората.
Гавин поклати глава и отново се обърна към Мат.
— Трябва да понаучиш малко и меча. Напоследък всеки може да се справи с това знание. Твоят приятел — Ранд ал-Тор — носеше много необичаен меч. Да си чувал нещо за него?
— От дълго време не съм виждал Ранд — отвърна бързо Мат. Само за миг, когато бе споменал за Ранд, погледът на Гавин сякаш стана по-напрегнат. „Светлина небесна, дали знае за Ранд? Не би могъл. Ако знаеше, щеше да ме презре като Мраколюбец само защото съм приятел на Ранд. Но все пак знае нещо.“ — Мечовете не са началото и свършекът на света, нали разбираш. Мисля, че бих се справил доста добре с всеки от двама ви, ако вие сте с мечове, пък аз с бойна тояга.
Покашлянето на Гавин явно беше предназначено да прикрие смеха му. Прекалено учтиво той отвърна:
— Сигурно си много добър.
Лицето на Галад излъчваше откровено неверие.
Може би реши да го направи защото двамата явно го мислеха за празен самохвалко. Или защото не беше се справил с разпитването на гвардейските стражи. А може би защото Елз, която така се заглеждаше по момчета, не искаше да има нищо общо с него, докато всички тези жени зяпаха Галад като котка, зяпнала гърне със сметана. Айез Седай и Посветени или не, но те все пак си бяха жени. Всички тези обяснения преминаха през главата на Мат, но той яростно ги отхвърли до едно, особено последното. Щеше да го направи само защото щеше да е забавно. Пък и можеше да спечели някоя монета. За това дори не му трябваше късмет.
— Ще заложа — заяви той — два сребърника срещу два от всеки от вас, че ще ви надвия и двамата наведнъж, точно както ви го казвам. От този облог по-честен не може и да има. Вие сте двама, аз съм сам, така че двама срещу един е честен облог. — Едва не се засмя на глас като видя ужасените им физиономии.
— Мат — каза Гавин, — не е необходимо да правиш такива облози. Ти си боледувал. Може да го опитаме някой ден, когато поукрепнеш.
— Изобщо няма да е честен облог — заяви Галад. — Няма да приема облога ти, нито сега, нито никога. Ти си от селото на Егвийн, нали? Аз… не бих искал да я разсърдя.
— Че тя какво общо има с това? Удряш ме веднъж с един от мечовете ви и аз давам по един сребърник на двамата. Ако аз ви натупам, докато не се откажете, вие ми давате всеки по два сребърника. Или мислиш, че няма да можете?
— Това е тъпо — каза Галад. — Ти нямаш никакъв шанс срещу един обучен с меч мъж, да не говорим за двама. Не бих се възползвал от такова предимство.
— Така ли мислиш? — запита нечий гробовен глас. Набитият Стражник се беше присъединил към тях, навъсил гъстите си черни вежди. — Значи смяташ, че двамата сте достатъчно добри с мечовете, че да се справите с едно момче с тояга?
— Няма да е честно, Хаммар Гайдин — рече Галад.
— Той е боледувал — добави Гавин. — Не бива да се обзалагаме.
— На площадката — изрева Хаммар и кимна натам. Галад и Гавин погледнаха Мат със съжаление и побързаха да се подчинят. Стражникът изгледа Мат недоверчиво. — Ти сигурен ли си, че би се справил, момко? Сега като те погледнах отблизо, май наистина си болен и трябва да пазиш леглото.
— Аз вече станах от леглото — отвърна Мат. — И ще се оправя. Трябва да се оправя. Не ми се ще да загубя два сребърника.
Веждите на Хаммар се вдигнаха от изумление.
— Ама ти наистина ли държиш на този облог, момко?
— Парите ми трябват — засмя се Мат.
Смехът му секна, защото като се извърна към една от стойките с бойни тояги, коленете му изведнъж се подкосиха. Бързо се изправи, надявайки се, че ако някой го е видял, си е помислил, че само се е препънал. Забави се до стойката, за да си избере тояга, дебела почти три пръста и с една стъпка по-висока от него самия. „Трябва да спечеля. Отворих си глупавата уста и сега трябва да спечеля. Не мога да си позволя да загубя тези два сребърника. Без пари, върху които да трупам, никога няма да събера парите, които ще ми трябват.“