Глава 25
Въпроси
Егвийн лежеше напряко на леглото на Нинив, опряла брадичка в шепи, и я гледаше как крачи напред-назад. Елейн се беше изпънала до камината, все още пълна с пепел от снощния огън, и търпеливо продължаваше да проучва списъка с имена, който беше съставила Верин. Другите страници — списъкът с откраднатите тер-ангреали — бяха на масата; след като го бяха изчели веднъж в пълно изумление, те се бяха отказали да го обсъждат, макар да обсъждаха всичко останало. И да спореха също така.
Егвийн потисна прозявката си. Никоя от трите не беше спала много. А бяха станали рано. За кухните, за закуската. И за други неща, за които направо не и се мислеше. Кратката дрямка, която тя самата си бе позволила, бе изпълнена с неприятни сънища. „Може би Аная би ми помогнала да ги разбера, онези, които се нуждаят от тълкуване, но… Но ако тя е Черна Аджа?“ Чувстваше, че не може да се довери на никого освен на двете си приятелки. И все пак много й се искаше да има някоя, която да й предложи някакъв начин за тълкуване на тези сънища.
Кошмарите за онова, което я бе сполетяло в тер-ангреала, бяха лесни за разбиране, въпреки че я бяха накарали да се събуди с плач. Беше сънувала и Сеанчан, жени в рокли с бродирани на гърдите светкавици, повели на каишки дълга редица жени с пръстени на Великата змия, принуждавайки ги да пращат гръмотевици срещу Бялата кула. Това я бе събудило, цялата плувнала в студена пот, но то също приличаше по-скоро на кошмар. Както и сънят с Белите плащове, вързали ръцете на баща й. Кошмар, предизвикан от тъгата и по родния дом, предположи тя. Но другите…
Тя отново погледна двете си приятелки. Елейн продължаваше да чете. Нинив не спираше да крачи нервно из стаята.
Имаше един сън за Ранд, който посягаше да хване някакъв меч, като че ли направен от кристал, без да вижда фината мрежа, спускаща се над главата му. И друг, как е коленичил в някаква зала и вятърът на пресекулки навява прах по пода, и същества, като онова на знамето на Дракона, но много по-малки, се носеха сред този вятър, и се впиваха в кожата му. И друг сън с него, как слиза в една огромна дупка сред черна планина, дупка, изпълнена с червеникав отблясък далече долу, и дори сън как той се сражава с войските на Сеанчан.
За последния не беше сигурна, но за другите знаеше, че трябва да означават нещо. Преди, когато беше сигурна, че може да се довери на Аная, преди да напусне Кулата, преди да разбере, че Черната Аджа е реалност, едно предпазливо подпитване на Айез Седай — о, толкова предпазливо, че Аная да го вземе за проява на чисто любопитство — й бе разкрило, че сънищата на една Съновница за тавирен почти винаги са значими, и колкото по-силни са тавирен, толкова повече това „почти винаги“ се оказва „със сигурност“.
Мат и Перин също бяха тавирен и тя беше сънувала и тях. Странни сънища, дори още по-трудни за разбиране от тези с Ранд. Перин с женски сокол на рамото и Перин с женски ястреб. Само че ястребката държеше каишка в ноктите си — Егвийн неизвестно защо беше убедена, че птиците са женски — и се опитваше да я затегне на врата на Перин. Това я караше да потръпва дори и сега — никак не обичаше сънища с каишки. А пък онзи сън за Перин — при това с брада! — повел огромна глутница вълци, простираща се докъдето ти стига погледът. Тези с Мат бяха още по-гадни. Мат, как поставя собственото си извадено око върху везна. Мат, обесен на едно дърво. Имаше и един сън за Мат и Сеанчан, но тя беше склонна да го отхвърли като обикновен кошмар. Не можеше да не е кошмар. Също като съня, в който Мат говореше на Древния език. Това пък трябваше да е от чутото по време на неговото Изцеряване.
Тя въздъхна и въздишката й прерасна в поредната прозявка. Трите бяха прескочили до стаята му след закуска да видят как е, но не го намериха там.
„Сигурно вече е достатъчно здрав за танци. Светлина, сигурно следващия път ще го сънувам как танцува със сеанчанки!… Стига с тези сънища — каза си тя решително. — Не сега. Ще помисля за тях, когато не съм толкова уморена.“ Замисли се за кухните, за обяда, който щеше да последва, после за вечерята и за закуската на другия ден, и това търкане на мръсни гърнета и подове, цяла вечност. „Никога не съм била толкова уморена.“ Отново изгледа приятелките си. Елейн не откъсваше очи от имената в списъка. Крачките на Нинив се бяха позабавили. „Всеки момент Нинив ще го повтори. Всеки момент.“
Нинив закова на място и погледна към Елейн на пода до камината.
— Остави ги. Четем ги вече сто пъти и нито една думичка не ни помага. Верин ни е дала боклук. Въпросът е дали това е било единственото, което е имала, или нарочно ни е дала този боклук?