„Както очаквах. Само преди половин час каза абсолютно същото.“ Егвийн изгледа дланите си намръщено, доволна, че не може да ги види ясно. Пръстенът на Великата змия изглеждаше… не на място… върху ръце, сбръчкани от непрекъснатото топене в горещата сапунена вода.
— Това, че знаем имената им, е от полза — отвърна Елейн, без да спира да чете. — Това, че знаем как изглеждат, също е от полза.
— Знаеш много добре какво имам предвид — сряза я Нинив.
Егвийн въздъхна и скръсти ръце. Когато беше излязла от кабинета на Шериам тази заран, слънцето още не беше близнало хоризонта, а Нинив я чакаше със свещ в ръка в студения тъмен коридор. Не можеше да вижда много ясно, но беше сигурна че Нинив е готова да сдъвче и камъни. Знаейки при това, че дъвченето на камъни няма да промени нищо. Точно затова беше толкова раздразнителна. „Засяга се на гордост като всички мъже, които съм срещала. Но няма защо да си го изкарва на Елейн и на мен. Майчице Светлина, щом Елейн може да го изтърпи, и тя трябва да може. Тя не е вече Премъдра.“
Елейн, изглежда, не забелязваше дали Нинив е раздразнителна, или не. Взираше се навъсено в безкрая, умислена.
— Лиандрин е била единствената Червена. А от другите Аджа има по две.
— О, я млъкни, дете — прекъсна я Нинив.
Елейн завъртя лявата си ръка, за да покаже пръстена с Великата змия, и погледна Нинив многозначително, след което продължи:
— Няма две, които да са родени в един и същи град, и няма повече от две, които да са от една и съща страна. Амико Нагоин е най-младата, само с четири години по-голяма от нас с Егвийн. Джоя Байир може да ни бъде баба.
На Егвийн никак не й харесваше това, че една от Черната Аджа носеше името на дъщеря й. „Глупачка! Хората понякога имат едни и същи имена, а ти никога не си имала дъщеря. Онова не беше наистина!“
— И какво ни подсказва всичко това? — Гласът на Нинив беше неестествено спокоен. Личеше си, че скоро ще избухне като фургон, пълен с фойерверки. — Да не си разкрила някакви тайни, които аз да съм пропуснала? Аз вече остарявам и оглупявам, така ли?
— Това ни подсказва, че всичко е спретнато твърде грижливо — отвърна невъзмутимо Елейн. — Каква е възможността тези тринадесет жени, избрани просто защото са Мраколюбци, да се редуват толкова изрядно по възраст, народи и Аджи? Защо да нямаше между тях да речем три Червени, или четири, родени в Кайриен, или просто да са на една и съща възраст, ако всичко това е било случайно? Разполагали са с жени, между които са могли да подберат по толкова случаен признак. Значи в Кулата или някъде другаде все още има от Черната Аджа, но къде — не знаем. Това би трябвало да значи.
Нинив безжалостно дръпна плитката си.
— Светлина! Струва ми се, че си права. Ти наистина си открила тайни, които аз не можах. Светлина, аз се надявах, че всички са заминали с Лиандрин.
— Ние не знаем дори дали тя им е водачката — каза Елейн. — Може просто да й е било наредено да… да ни премахне. — Устата й се изкриви. — Опасявам се, че мога да измисля само една причина да си направят толкова труд да разпръснат избора така, че да се избегне всякакво подобие на модел, освен липса на модел. Според мен това означава, че в действията на Черната Аджа наистина има някакъв модел.
— Ако има модел — отвърна твърдо Нинив, — ние ще го намерим. Елейн, ако гледането как майка ти управлява те е научило да разсъждаваш по този начин, наистина се радвам, че си гледала добре.
Доволната усмивка на Елейн издълба трапчинка на бузата й.
Егвийн изгледа внимателно Нинив. Изглежда тя най-сетне беше готова да престане да се държи като мечка с болен зъб. Егвийн вдигна глава.
— Освен ако не искат да си помислим, че крият някакъв модел, така че да си загубим цялото време в търсене на такъв, докато всъщност модел изобщо няма. Не казвам, че няма; казвам само, че все още не знаем. Нека да го търсим, но си мисля, че същевременно трябва да търсим и други неща, какво ще кажете?
— Значи най-после реши да станеш? — каза Нинив. — Аз пък мислех, че си заспала. — Но въпреки сърдития си тон се усмихваше.
— Тя е права — отвърна със съжаление Елейн. — Аз построих един мост от сламки. По-лошо и от сламен. Празни предположения. Може би ти също си права, Нинив. Каква полза от този… този боклук? — Тя вдигна един лист от купчината пред себе си. — Рианна има черна коса с бял кичур над лявото ухо. Ако се озова достатъчно близо, за да го видя, то ще бъде по-близо, отколкото бих искала. — Грабна друг лист. — Чезмал Емри е една от най-талантливите Церителки, срещани от години. Светлина небесна, представяте ли си да те Изцери някоя от Черната Аджа? — Трети лист. — Марилин Джемалфин обича котки и има навик да помага на пострадали животни. Котки! Пфу! — Събра всички листове и ги смачка. — Това наистина е безполезен боклук.