Нинив коленичи до нея и взе листовете от ръцете й.
— Може да е, може и да не е. — Тя грижливо оглади смачканите хартии на гърдите си. — Ти намери в тях нишка, по която трябва да тръгнем. Може и още да намерим, стига да сме настоятелни. А има и още един списък. — Нейните очи и тези на Елейн се стрелнаха към Егвийн — кафяви и сини, и еднакво навъсени.
Егвийн отбягна да погледне към масата, където лежаха другите листове. Не искаше и да мисли за тях, но не можеше да го избегне, Списъкът на тер-ангреалите направо се беше набил в ума й.
Предмет. Пръчка от чист кристал, гладък и съвършено чист, дълъг една стъпка и с диаметър един пръст. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Статуетка на гола жена от алабастър, висока една длан. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Диск, очевидно от обикновено желязо, но въпреки това незасегнат от ръжда, пет пръста диаметър, фино гравиран от двете страни с плътна спирала. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Твърде много предмети, и повече от половината бяха с „предназначение неизвестно“ и за последен път проучени от Корианин Недеал. Тринадесет, по-точно.
Егвийн потръпна. „Още малко и ще намразя това число.“
Известните от списъка бяха значително по-малко и ползата от тях не беше кой знае каква, но и това според нея не беше особено утешително. Издялано от дърво таралежче, не по-голямо от последната става на мъжки палец. Колко проста вещ, и явно безвредна. Всяка жена, която се опита да пренасочи Силата през него, заспива. Половин ден спокоен сън, без никакви сънища… но от това тя почти настръхваше. Три други бяха свързани по някакъв начин със съня. За нея беше почти облекчение, когато прочете за една куха пръчка от черен камък, цял разкрач дълга, която предизвиквала „бедствен плам“, със забележката ОПАСНО И ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ КОНТРОЛИРА, надраскана от ръката на Верин толкова рязко, че хартията се беше скъсала на две места. Егвийн все още нямаше представа какво означава „бедствен плам“, но макар да звучеше доста страшно, също толкова сигурно беше, че няма нищо общо с Корианин Недеал или със сънищата.
Нинив донесе огладените страници до масата и ги постави в единия край. След малко колебание разпръсна другите и запрокара пръст по един лист, после по друг.
— Я, това на Мат ще му хареса — възкликна тя някак прекалено лековато и безгрижно. — Издялан от дърво грозд от зарове с точки, съединени при ръбовете, с обща ширина не повече от четири пръста, Предназначение неизвестно, освен че пренасочването през него, изглежда, прекъсва случайността по някакъв начин или я закривява. — Зачете по-високо: — Подхвърляни монети падат всеки път на една и съща страна, а в една от пробите са паднали сто пъти подред на ръба си. При хиляда подхвърляния на зара са се получили хиляда пъти петици. — Тя се засмя малко пресилено. — Това много ще му допадне на Мат.
Егвийн въздъхна, изправи се и вдървено закрачи към камината. Елейн също се изправи и я загледа безмълвно като Нинив. Егвийн издърпа ръкава си колкото може по-нагоре, след което бръкна в комина и измъкна един завързан на дебел възел осажден чорап. Изтупа саждите от ръката си, занесе чорапа на масата и го развърза. Странно изкривеният пръстен от камък с пъстри жилки се търкулна по масата, завъртя се и спря върху списъка на тер-ангреалите. Няколко мига трите го гледаха мълчаливо.
— Може би — рече най-сетне Нинив — Верин просто е пропуснала факта, че толкова много от тях са били проучвани за последен път от Корианин. — Не изглеждаше много уверена в думите си.
Елейн неуверено кимна.
— Веднъж я видях да се разхожда в дъжда, цялата прогизнала, и й занесох наметало. Беше така погълната от мислите си, че не вярвам изобщо да е забелязала, че вали, докато не я загърнах. Тя би могла да го пропусне.
— Вероятно — каза Егвийн. — Ако не е, трябва да е знаела, че ще го забележа още щом прочета списъка. Не знам. Понякога ми се струва, че Верин забелязва повече неща, отколкото показва. Просто не знам.