— Значи трябва да подозираме и Верин — въздъхна Елейн. — Ако тя е Черна Аджа, тогава те знаят с какво точно се занимаваме. И Аланна. — Тя погледна неуверено Егвийн.
Егвийн им беше разказала всичко. Освен онова, което се беше случило в тер-ангреала по време на изпитанието: не можа да се насили да говори за това, както и Нинив и Елейн бяха премълчали преживяното от тях. Иначе знаеха всичко друго, което бе станало в залата за изпитание: какво й беше казала Шериам за ужасната слабост, която носи правото да преливаш, всяка изречена от Верин дума, независимо дали й се струваше важна, или не. Едно от нещата, които не можеха да приемат, беше поведението на Аланна. Една Айез Седай просто не можеше да направи такова нещо. Никоя жена със здрав разум не би направила такова нещо, камо ли една Айез Седай.
Егвийн ги изгледа сърдито, почти чувайки как й го казват. „Никоя Айез Седай не би трябвало да лъже, но Верин и Майката, изглежда, са достатъчно близко до лъжата с това, което ни казват. Но те не биха могли да са от Черната Аджа.“
— На мен Аланна ми допада. — Нинив дръпна плитката си, после сви рамене. — Добре де. Мож… Тоест, тя наистина се е държала странно.
— Благодаря — каза Егвийн и Нинив кимна, може би незабелязала сарказма й.
— Тъй или иначе, Амирлин знае за това, пък тя може да следи Аланна много по-лесно от нас.
— Какво да кажем за Елайда и Шериам? — попита Егвийн.
— Елайда така и не я обикнах — каза Елейн, — но не мога да повярвам, че е Черна Аджа. А Шериам? Невъзможно.
Нинив изсумтя.
— Би трябвало да е невъзможно за всяка от тях. Открием ли ги, не е задължително всички да са жени, които не ни харесват. Но нямам намерение да поставям под подозрение — не и такова подозрение! — всяка жена. Трябва ни някакво по-сигурно доказателство. — Егвийн кимна съгласна почти толкова бързо, колкото и Елейн. — Ще кажем това на Амирлин, но без да му придаваме повече тежест, отколкото заслужава. Ако изобщо ни потърси, както каза. Ако си с нас, когато дойде, Елейн, не забравяй, че нищо не знаеш.
— Няма да забравя — отвърна трескаво Елейн. — Но би трябвало да разполагаме с друг начин да се чуваме с нея. Майка ми щеше да го замисли по-добре.
— Не и ако не може да се довери на пратеничките си — каза Нинив. — Ще чакаме. Освен ако не мислите, че някоя от нас би трябвало да поприказва с Верин. Едва ли обаче смятате тази идея за добра.
Елейн се поколеба, после кимна. Егвийн беше по-бърза и енергична в жеста си — пропуск на ума или не, но Верин беше пропуснала да забележи нещо твърде съществено, за да й се вярва.
— Добре. — Гласът на Нинив прозвуча повече от доволно. — Всъщност на мен дори ми харесва, че не можем да приказваме с Амирлин, когато си поискаме. Така ще взимаме решенията си сами, когато и както ние решим, а не тя да направлява всяка наша стъпка. — Ръката й пробяга по страниците, изброяващи откраднатите тер-ангреал, но се затвори върху пръстена от пъстър камък. — А първото ни решение засяга това. Това е първата вещ, която сме видели и която има нещо общо с Лиандрин и останалите. — Изгледа намръщено пръстена и пое дълбоко дъх. — Тази нощ ще спя с него.
Без никакво колебание Егвийн издърпа пръстена от ръката й. Искаше и се да се поколебае — искаше да задържи ръцете си до хълбоците — но не го направи и бе доволна.
— Аз съм тази, за която твърдят, че може би е Съновница, Не знам дали това ми дава някакво предимство, но Верин каза, че това нещо е опасно. Която и от нас да го използва, ще има нужда от всяко възможно предимство.
— Сигурна ли си, Егвийн? — попита Нинив. — Ние дори не знаем дали наистина си Съновница, а аз мога да преливам много по-силно от теб. Все пак смятам, че…
— Можеш да преливаш по-силно, ако си ядосана — прекъсна я Егвийн. — А сигурна ли си, че ще бъдеш ядосана по време на сън? Ще ти остане ли време да се ядосаш преди да ти се наложи да прелееш? Светлина, та ние дори не знаем дали някой може да насочва Сила по време на сън. Ако някоя от нас трябва да го направи — а си права, това е единствената връзка, с която разполагаме — това би трябвало да съм аз. Може би наистина съм Съновница. А и освен това Верин го даде на мен.
Нинив като че ли искаше да спори, но накрая кимна недоволно.
— Добре. Но двете с Елейн ще сме при теб. Не че знам какво можем да направим, но ако стане нещо нередно, може би ще можем да те събудим или… Ще бъдем с теб.