Елейн също си направи светеща сфера и двете осигуриха по-ярка светлина от два светилника.
— Толкова е… чудесно, нали? — промълви тя.
— Внимавай — каза й Егвийн.
— Внимавам — въздъхна Елейн. — Но усещането е просто… да, ще внимавам.
— Насам — рязко каза Нинив и се забърза да ги поведе, но не се отдалечи много. Самата тя не беше ядосана и трябваше да използва светлината, която осигуряваха другите две.
Прашният страничен проход, през който бяха влезли, продължи близо сто крачки, преди да ги изведе в много по-широкия главен коридор, минаващ по дължината на библиотеката. Светлините показваха стъпки върху други стъпки в прахта, предимно от големи мъжки ботуши. Тук таванът беше по-висок, а вратите в стените изглеждаха широки почти като на конюшня. Главното стълбище в края, наполовина на ширината на коридора, беше предназначено да се свалят големи и тежки неща. До него имаше друго стълбище, което водеше надолу. Нинив заслиза по него без никакво колебание.
Егвийн бързо я последва. Синкавата светлина размиваше лицето на Елейн, но на Егвийн и се стори, че изглежда по-бледо от обикновено. „Тук можем да се скъсаме от викане и никой горе няма да чуе и вопъл.“
Усети как оформя кълбовидна мълния, или по-скоро готовност за нея, и едва не се препъна. Досега не беше преливала два потока едновременно. Но изобщо не й се стори трудно.
Главният коридор на второто подземие беше почти като на първото ниво, широк и прашен, но с по-нисък таван. Нинив забърза към третата врата и спря.
Вратата не беше голяма, но грубите дървени талпи, от които беше скована, създаваха впечатление за масивност. Кръгъл железен катинар висеше от яката верига, изпъната здраво между двете дебели халки, едната във вратата, а другата циментирана в стената. Катинарът и веригата изглеждаха нови — по тях почти не личеше прах.
— Катинар! — Нинив го дръпна, но той не поддаде. — Да видяхте друг на някоя врата? — Дръпна отново, след което блъсна вратата; трясъкът отекна по коридора. — Друга заключена врата не видях! — Тя удари с юмрук по грубото дърво. — Нито една!
— Успокой се! — каза Елейн. — Няма защо да се ядосваме. Мога сама да отворя катинара, ако разбера как действа. Все някак ще влезем.
— Не искам да се успокоявам — сряза я Нинив. — Искам да се ядосам! Искам да…!
Егвийн докосна веригата. След като бе напуснала Тар Валон беше научила много други неща, освен да мята мълнии. Едно от тях беше усетът към метала. Това идваше от Земята, една от Петте сили, която малко жени можеха да владеят — другата беше Огънят — но тя можеше, можеше да усети веригата, да я усети отвътре, да долови най-малките частици на студения метал, съчетанието им. Силата в нея тръпнеше в ритъм с вибрациите на тези съчетания.
— Дръпни се от пътя ми, Егвийн.
Тя се обърна и видя Нинив, обвита в сиянието на сайдар и стиснала клин, толкова близък на цвят до техните синкавобели светлини, че изглеждаше почти невидим. Нинив изгледа намръщено веригата, промърмори нещо за лост и клинът изведнъж стана два пъти по-дълъг.
— Дръпни се, Егвийн!
Егвийн се дръпна.
Нинив провря острието на клина през веригата и напъна с всички сили. Веригата се скъса като конец, тя ахна и изумена залитна, а клинът издрънча на пода. Нинив зяпна удивена първо него, после и скъсаната верига. Клинът изчезна.
— Мисля, че направих нещо на веригата — каза Егвийн. „Жалко, че не разбрах какво.“
— Каза ли нещо? — измърмори Нинив, измъкна веригата от халките и отвори вратата. — Е? Цял ден ли ще стърчим тук?
Прашната стая беше почти десет крачки надлъж и шир и вътре имаше само куп големи торби от дебел кафяв плат, всички натъпкани, вързани и подпечатани с Пламъка на Тар Валон. На Егвийн не й се наложи да ги брои, за да разбере, че са тринадесет.
Пренесе кълбото от светлина до стената и го остави да виси там; не разбра как го направи, но щом отдръпна дланта си, светликът остана прилепнал до стената. „Непрекъснато се научавам да правя разни неща, без дори да разбирам как“ — помисли си тя боязливо.
Елейн я изгледа навъсено, сякаш премисляйки, а после също увеси светлината си на стената. Като я гледаше, на Егвийн й се стори, че разбра какво бе направила. „Тя го научи от мен, а аз пък го разбрах от нея.“ Потръпна. Нинив направо се зае да размества торбите и да чете написаното на етикетите.