— Рианна. Джоя Байир. Точно това търсим. — Огледа печата на една от торбите, а после счупи восъка и я заразвързва. — Поне знаем, че никой не е бил тук преди нас.
Егвийн избра една от торбите и счупи печата, без да чете името на етикета. Не искаше изобщо да знае в чии вещи се рови. Изсипа ги върху прашния под, Оказаха се предимно стари дрехи и обувки, както и няколко раздърпани и намачкали листа, все едно че бяха стояли напъхани под гардероба на някоя жена, която не държи много на чистотата в стаите си.
— Не забелязвам нищо полезно тук. Някаква пелерина, дето и за парцали не става. Скъсана част от карта на някакъв град. Тийр, така пише в ъгъла. Три чорапа за кърпене. — Напъха пръст в дупката на една кадифена пантофка, която си нямаше другар, и я разклати. — От това нищо не може да се заключи.
— Амико също не е оставила нищо — каза глухо Елейн, разхвърляйки настрана някакви стари дрехи. — Може наистина да са просто дрипи. Чакай, тук има някаква книга. „Обичаи и церемонии в Тайренския двор“, Корицата е откъсната, но библиотекарките сигурно ще я поискат. — Библиотекарките непременно щяха да я поискат. Никой не изхвърляше книги, колкото и повредени да са.
— Тийр — рече Нинив замислено. Коленичила сред купчината вещи от изпразнената от нея торба, тя измъкна къс хартия, който преди малко беше изхвърлила настрана. — Списък на товарни кораби по Еринин, с датите, на които потеглят от Тар Валон, и датите, на които се очаква да пристигнат в Тийр.
— Може да е чисто съвпадение — отвърна колебливо Егвийн.
— Вероятно — каза Нинив, сгъна листа и го напъха в ръкава си, а после счупи печата на друга торба.
Когато най-сетне приключиха, претърсили по два пъти вещите във всяка торба и преместили боклука по ъглите на стаята, Егвийн приседна върху една от изпразнените торби, така погълната от находките, че едва забеляза собствения си трепет. Прегърнала колене, огледа малката им колекция, подредена на пода.
— Твърде много е — каза Елейн.
— Доста — съгласи се Нинив.
Бяха намерили втора книга — раздърпан, подвързан с кожа том, озаглавен „Наблюдения от едно гостуване в Тийр“. Под хастара на едно старо наметало в торбата на Чезмал Емри — сигурно бе попаднал там през дупката в скъсания джоб на наметалото — имаше друг списък на търговски кораби. Не съдържаше нищо повече от имената им, но ги имаше и в първия списък, и всички тези кораби бяха отплавали рано на заранта след онази нощ, в която Лиандрин и другите с нея бяха напуснали Тар Валон. Имаше и някакъв набързо нахвърлян план на голяма сграда със само едно помещение, отбелязана бледо с името „Сърцето на Камъка“, както и страница с имената на пет странноприемници, с думата „Тийр“ в началото на списъка, доста зацапан, но все пак четлив. Имаше и…
— От всяка една има по нещо — измърмори Егвийн. — Всяка е оставила по нещо, указващо за пътуване до Тийр. Как са могли да го пропуснат, ако са проверявали? Защо Амирлин нищо не ни каза за това?
— Амирлин си трае — каза с горчивина Нинив. — Хич не я интересува, че ние може да изгорим заради това! — Пое си дъх и кихна от прахоляка, който бяха вдигнали. — Това, което ме тревожи, е, че съзирам тук стръв.
— Стръв ли? — попита Егвийн. Но още щом го изрече, разбра.
Нинив кимна.
— Стръв. Клопка. Или може би отвличане. Но клопка или отвличане, повече от ясно е, че никой не би могъл да се хване на него.
— Освен ако изобщо не ги е интересувало дали този, който го намери, ще види клопката, или не. — В гласа на Елейн се прокрадна колебание. — Или може би са смятали да го направят толкова очевидно, че който го намери, веднага да отхвърли Тийр като възможност.
На Егвийн никак не й се искаше да повярва, че Черната Аджа може да са така уверени в себе си. Осъзна, че стиска кесийката си и че палецът й гали усуканата извивка на каменния пръстен вътре.
— Сигурно са искали просто да се подиграят с този, който го открие — рече тя тихо. — Може би са смятали, че този, който го открие, ще хукне презглава след тях, обзет от гняв и гордост. — „Дали са знаели, че тъкмо ние ще го намерим? Така ли си мислят за нас?“
— Огън да ме гори! — изръмжа Нинив. Поразително — Нинив никога не използваше такъв език.
За известно време продължиха да гледат мълчаливо редицата находки.
— Сега какво да правим? — попита най-сетне Елейн.
Егвийн стисна здраво пръстена. Сънуването беше тясно свързано с Прорицателството; бъдещето, както и събития по други места, можеха да се появят в сънищата на една Съновница.