— Може би ще разберем след тази нощ.
Нинив я погледна, смълчана и безизразна, а после избра някаква черна пола, по която като че нямаше толкова много дупки, и започна да прибира находките в нея.
— Засега — рече тя — ще отнесем всичко това в моята стая и ще го скрием. Струва ми се, че тъкмо ще ни стигне време, ако не искаме да закъснеем за кухните.
„Закъсняваме — прецени Егвийн. Колкото повече стискаше странния пръстен в кесийката, толкова по-голямо желание изпитваше. — Вече сме закъснели, но може би няма да закъснеем много.“
Глава 27
Тел-айеран-риод
Стаята, която получи Егвийн — на същата галерия с Нинив и Елейн — почти не се отличаваше от тази на Нинив. Леглото й беше малко по-големичко, а масата й — малко по-малка. Чергата й беше с цветя, а не със спирали. И това бе всичко. След квартирите на новачките й се стори като стая в палат, но когато се събраха и трите късно вечерта, Егвийн съжали, че не си е в галериите на новачките, без никакъв пръстен на ръката и без никакви ивици на роклята. Другите изглеждаха не по-малко нервни от нея.
Бяха работили в кухните и след другите две хранения, а през почивките се мъчеха да разгадаят смисъла на това, което бяха намерили в склада. Клопка ли беше, или опит да се отклони издирването? Дали Амирлин знаеше за тези неща, и ако знаеше, защо не беше им ги споменала? Приказките не предлагаха отговори, а Амирлин така и не се появи да я попитат.
След обяда в кухнята се бе появила Верин, която непрекъснато мигаше, сякаш не беше сигурна за какво е дошла там. Видя Егвийн и другите две, коленичили сред котлите и казаните, и отначало ги погледна изненадана, а после се приближи и попита толкова високо, че можеха да я чуят всички:
— Намерихте ли нещо?
Елейн, напъхала глава и рамене в огромен казан за супа, си чукна темето в ръба му, докато се измъкваше. Сините й очи сякаш бяха запълнили цялото и лице.
— Нищо, освен мазнина и пот, Айез Седай — отвърна Нинив. Поредното ядно дръпваме на плитката остави мазни сапунени петна по тъмната й коса.
Верин кимна, сякаш очакваше тъкмо този отговор.
— Добре, продължавайте да търсите. — Отново се огледа из кухнята навъсено, сякаш се чудеше какво прави тук, и напусна.
Аланна също намина към кухнята след обяда, за да вземе купа касис и кана вино, а Елайда, както и Шериам, се появиха след вечерята, също и Аная.
Аланна бе попитала Егвийн дали иска да научи повече за Зелената Аджа и я запита кога смята да продължат с уроците. Това, че Посветените сами избираха уроците си и скоростта на обучение, не означаваше, че изобщо са освободени от тях. Първите няколко седмици щяха да са тежки, разбира се, но трябваше да направят избора си, иначе някой друг щеше да го направи вместо тях.
Елайда само постоя малко при тях — гледаше ги мълчаливо и навъсено, опряла ръце в хълбоците си, а Шериам направи същото, в почти идентична поза. Аная им застана по същия начин, но погледът й беше малко по-загрижен. Докато не забеляза, че я поглеждат. Тогава изражението й стана също толкова сурово, като на Елайда и Шериам преди нея.
Нито едно от тези посещения не означаваше нищо определено, доколкото можеше да прецени Егвийн. Наставничката на новачките, разбира се, имаше основания да дойде да ги провери, както и новачките, работещи в кухните, а Елайда имаше основания да наглежда щерката-наследница на Андор. Егвийн се мъчеше да не мисли за интереса на Айез Седай към Ранд. Колкото до Аланна, тя не беше единствената Айез Седай, дошла да си вземе поднос с храна, вместо да се храни в столовата с другите. Половината от сестрите в Кулата бяха прекалено заети, за да губят време за храна, твърде заети, за да търсят прислуга, която да пратят да им я донесе. А Аная? Аная може би се притесняваше за своята Съновница. Не че можеше да направи нещо, за да облекчи наказанието, наложено лично от Амирлинския трон. Да, това можеше да е причината за идването на Аная. Можеше.
Докато окачваше роклята си в гардероба, Егвийн си помисли, че дори пропускът на Верин може да е нещо съвсем обичайно — Кафявата сестра винаги беше разсеяна. „Ако е пропуск.“ Седнала на края на леглото, тя дръпна долната си риза и занавива чорапите, Вече беше започнала да мрази белия цвят почти колкото сивия.
Нинив стоеше до камината с кесийката на Егвийн в едната ръка и подръпваше плитката си с другата. Елейн седеше до масата и бърбореше нервно.