В далечината отекнаха стъпки. Ботуши.
Егвийн не можеше да разбере колко души бяха, нито от коя посока идат, но Силви се сепна и измърмори:
— Пак идва да го погледне. Заспал или буден, иска… — Изглежда, се сети за Егвийн и се обърна към нея с тревожна усмивка. — Трябва да си идете веднага, милейди, Той не бива да ви заварва тук, нито дори да разбере, че сте били тук.
Егвийн заотстъпва между колоните, а Силви я последва, като махаше с тоягата, все едно че гони кокошки.
— Тръгвам си, Силви. Само трябва да си спомня пътя. — Егвийн опипа каменния пръстен. — Върни ме при хълмовете. — Нищо не се случи. Тя преля тънка струйка към пръстена. — Върни ме при хълмовете. — Колоните от червен мрамор продължаваха да я обкръжават. Стъпките от ботуши отекваха все по-силно, все по-близо.
— Не знаеш пътя назад — изрече хрипливо Силви и продължи почти шепнешком, усмихвайки се угоднически и насмешливо, като стара слугиня, която знае, че може да си позволи волност. — О, милейди, това е много опасно място да дойде човек, ако не знае пътя назад. Хайде, нека бедната стара Силви да ви изведе. Бедната стара Силви ще ви натика здрава и читава в леглото, милейди. — Тя обгърна с двете си костеливи ръце Егвийн и я забута по-надалече от меча. Не че Егвийн имаше нужда да я подканят. Ботушите бяха спрели да крачат. Той — който и да беше — сигурно беше зяпнал Каландор.
— Ти само ми покажи пътя — прошепна Егвийн. — Или ми го кажи. Няма нужда да ме буташ. — Пръстите на старицата се бяха сгърчили около каменния пръстен. — Не го докосвай, Силви!
— Марш в леглото!
Болката взриви всичко.
С пронизващ писък Егвийн седна в тъмнината. Лицето й бе плувнало в пот. Нямаше представа къде е, нито я интересуваше.
— О, Светлина! — простена тя. — Колко боли! О, Светлина, много боли! — Опипа се, сигурна, че кожата й е насечена или подута от бой, за да я пари така, но не намери никакъв белег.
— Ние сме тук — изплува гласът на Нинив от мрака. — Тук сме, Егвийн.
Егвийн се хвърли към гласа и обгърна с ръце врата на Нинив с искрено облекчение.
— О, Светлина, върнах се! Майчице Светлина, върнах се!
— Елейн — промълви Нинив.
След няколко мига една от свещите вече хвърляше бледа светлинка. Елейн се спря със свещта в ръка и кремъка и парчето стомана в другата. После се усмихна и всички свещи в стаята отведнъж пламнаха. Тя отиде до умивалника и намери една влажна кърпа, за да изтрие лицето на Егвийн.
— Страшно ли беше? — попита тя загрижено. — Ти дори не помръдна. Не бълнуваше. Не знаехме дали да те събудим, или не.
Егвийн припряно смъкна връвта и каменния пръстен от врата си и ги запокити през стаята.
— Другия път — изпъшка тя — решаваме за колко време и ме събуждате веднага. Събуждате ме дори да се наложи да напъхате главата ми в леген с вода!
И чак сега се усети, че е решила да има и друг път. „Би ли си напъхала главата в устата на мечка само за да покажеш, че не те е страх? Би ли го направила два пъти само защото първия път не си загинала?“
Но имаше нещо много по-важно от това да доказва, че не се бои. Боеше се, и го знаеше добре. Но докато Черната Аджа притежаваше тер-ангреалите, проучвани от Корианин Недеал, щеше да се налага да се връща. Сега беше сигурна, че отговорът на въпроса за какво им са нужни, се крие в Тел-айеран-риод. Ако можеше да намери отговори за Черната Аджа там — а може би и други отговори също така, стига и половината от онова, което й бяха разказали за Сънуването, да беше вярно — трябваше да се връща.
— Но не и тази нощ — промълви тя. — Засега стига.
— Какво стана? — попита Нинив. — Кажи какво… сънува?
Егвийн се облегна на леглото и им заразказва. Единственото, което пропусна, бе как Перин говореше на вълка. Пропусна и самия вълк. Чувстваше се малко гузна, че пази тайни от Елейн и Нинив, но това бяха тайни на Перин, не бяха нейни. Останалото им предаде дума по дума, като описа всичко. Когато свърши, усети празнота.
— Освен че е бил уморен — каза Елейн — изглеждаше ли нещо пострадал? Егвийн, не мога да повярвам, че би посегнал да те нарани. Просто не мога да го повярвам.
— Ранд — рече сухо Нинив — ще трябва още доста време да се грижи сам за себе си. — Елейн се изчерви; изглеждаше много хубава, когато го правеше. Егвийн осъзна, че Елейн изглежда много хубава винаги — дори когато плаче или чисти съдове в кухните. — Каландор — продължи Нинив. — Сърцето на Камъка. Това беше отбелязано на плана. Мисля, че вече знаем къде е Черната Аджа.