Елейн възвърна спокойствието си.
— Това не отменя възможността да е клопка — заяви тя. — Ако не е отвличане, е клопка.
Нинив се усмихна мрачно.
— Най-добрият начин да хванеш този, който е поставил капан, е да го щракнеш и да го изчакаш да дойде.
— Искаш да кажеш да отидем в Тийр? — попита Егвийн.
Нинив кимна.
— Амирлин, както изглежда, ни е пуснала юздите. Забравихте ли, че решаваме сами? Най-малкото знаем, че Черната Аджа е в Тийр, и знаем също така как да ги потърсим там. Докато единственото, което можем да правим тук, е да седим и да затъваме в собствените си подозрения към кого ли не, и да се чудим непрекъснато дали навън не дебне някой Сив. Предпочитам да съм хрътка, а не заек.
— Трябва да напиша на мама — каза Елейн и като видя как я погледнаха двете й приятелки, започна да се оправдава: — Веднъж вече изчезнах, без да знае къде съм. Ако го направя пак… Не познавате нрава на майка. Тя е в състояние да изпрати Гарет Брин с цялата войска срещу Тар Валон или след нас.
— Можеш да останеш тук — каза Егвийн.
— Не. Няма да ви оставя да тръгнете самички. А и няма да остана тук и да се чудя непрекъснато дали обучаващата ме сестра не е Мраколюбка и дали няма да ме спипа някой Сив. — Тя се изсмя. — Нито пък ще остана да работя в кухните, докато вие търсите приключения навън. Просто ще трябва да съобщя на майка ми, че съм извън Кулата по заповед на Амирлин, за да не се разгневи, ако чуе разни слухове. Не е необходимо да й казвам къде отиваме, нито защо.
— Я по-добре се откажи — каза Нинив. — Тя най-вероятно ще тръгне след теб, ако разбере за Черната Аджа. Впрочем, не знаеш през колко ръце ще мине писмото ти, преди да стигне до нея, нито колко очи ще го прочетат. Най-добре е да не казваш нищо, което не искаш някой да разбере.
— Там е работата — въздъхна Елейн. — Амирлин не знае, че съм една от вас. Трябва да измисля начин да го изпратя, без тя да може да го види.
— Ще трябва да помисля за това. — Веждите на Нинив се свъсиха. — Може би като тръгнем на път. Можеш да го оставиш в Арингил, надолу по реката, ако успеем да намерим някой, който отива в Кемлин. Може би ще убедим някой, като му покажем един от онези документи, дето ни ги даде Амирлин. И да се надяваме, че ще действат и на капитаните на кораби, освен ако някоя от вас не разполага с повече пари от мен.
Елейн съжалително поклати глава, а Егвийн дори не си направи труда да отвори уста. Всичките пари, които бяха имали, бяха похарчени по пътя от Томанска глава.
— Кога тръгваме? — попита тя. — Тази нощ ли?
Нинив се замисли, после поклати глава.
— Ти трябва да поспиш след… — Тя махна към каменния пръстен на пода. — Ще дадем на Амирлин още една възможност да ни потърси. Като свършим със закуската, двете си опаковайте каквото можете да носите, но гледайте да е леко. Помнете, трябва да напуснем Кулата, без никой да забележи. Ако Амирлин не ни потърси до обяд, смятам да сме се качили на някой търговски кораб и да размахам това листче под носа на някой капитан. Това как ви се струва?
— Звучи чудесно — отвърна решително Елейн, а Егвийн каза:
— Тази нощ или утре, колкото по-скоро, толкова по-добре. — Съжали, че не беше толкова категорична като Елейн.
— Тогава най-добре да поспим.
— Нинив — рече плахо Егвийн. — Аз… не искам да оставам сама тази нощ. — Заболя я от това признание.
— Аз също — каза Елейн. — Непрекъснато си мисля за тия Бездушни. Не знам защо, но те ме плашат повече от Черната Аджа.
— Разбирам — промълви бавно Нинив. — Всъщност и на мен не ми се ще да оставам сама. — Тя измери с око леглото, на което лежеше Егвийн. — Струва ми се достатъчно за трите, ако всяка си посвие лактите.
По-късно, докато се въртяха и всяка се мъчеше да се убеди, че не е чак толкова тясно, Нинив изведнъж се разсмя.
— Какво има? — попита я Егвийн. — Не знаех, че имаш гъдел.
— Просто се сетих за един, който с най-голяма радост ще занесе писмото на Елейн. И с огромна радост би напуснал Тар Валон също така. Всъщност направо бих се обзаложила.
Глава 28
Изход
Облечен само с панталони, Мат тъкмо довършваше втората си предиобедна закуска — малко шунка, три ябълки, хляб и масло — когато вратата на стаята му се отвори и на прага цъфнаха Нинив, Егвийн и Елейн, и трите ведро усмихнати. Той понечи да стане за риза, но на инат си седна отново. Можеха поне да почукат. Във всеки случай, беше му приятно да ги види. Поне в началото.