— Е, ти наистина изглеждаш по-добре — каза Егвийн.
— Все едно че само си се хранил и си почивал цял месец — добави Елейн.
Нинив опря ръка на челото му. Той се дръпна, но си спомни, че тя правеше същото и у дома. „Но тогава си беше просто Премъдра — помисли си Мат. — Не носеше този пръстен.“
Тя забеляза сепването му и бегло се усмихна.
— На мен ми се струваш съвсем готов да станеш и тръгнеш. Омръзна ли ти вече да те държат в курника? По-рано не можеше да издържиш и два дена подред вкъщи.
Той погледна неохотно последния резен ябълка и го остави на масата. Замалко да започне да облизва сока по пръстите си, но и трите го гледаха. И продължаваха да се усмихват. Усети се, че се мъчи да прецени коя от тях е най-хубавата, но не можа. Да бяха които и да е други, но не и тези — и това, което бяха, щеше да покани една от тях или и трите заедно да тропнат една джига или рил. С Егвийн беше танцувал много пъти у дома, а веднъж дори с Нинив, но сега това му се стори много отдавна.
— Една хубавелка — весел танц. Две хубавелки — беда вкъщи. Три хубавелки — бягай по баирите. — Той се усмихна на Нинив още по-бегло и от нея. — Тате казваше така. Намислили сте нещо, Нинив. Усмихвате ми се като котки, зяпнали чинка, оплетена в трънака, и ми се струва, че чинката съм аз.
Усмивките им трепнаха и се стопиха. Той забеляза ръцете им и се учуди защо ли изглеждат така, сякаш са мили чинии. Щерката-наследница на Андор със сигурност не беше измила и една чиния в живота си, а му беше трудно да си представи Нинив да върши това, макар и да знаеше, че си миеше своите в Емондово поле. Сега и трите носеха пръстени с Великата змия. Това беше новост. И не особено приятна изненада. „Велика Светлина, все някога трябваше да се случи. Не е моя работа и толкова. Не ме интересува. Точка.“
Егвийн поклати глава, но, изглежда, по-скоро на другите жени, отколкото на него.
— Казах ви аз, че трябваше да го помолим направо. Реши ли, той е инат като муле и хитър като котка. Такъв си, Мат. Знаеш го много добре, така че престани да се въсиш.
Той бързо се ухили.
— Кротко, Егвийн — каза Нинив. — Мат, само защото искаме да те помолим за една услуга не означава, че не ни интересува как си. Интересува ни и ти го знаеш, освен ако не си станал още по-голям празноглавец отпреди. Добре ли си? Изглеждаш забележително добре в сравнение с последния път, когато те видях. Наистина сякаш е минал цял месец, а не само два дена.
— Готов съм да пробягам десет мили и да изиграя една джига накрая. — Стомахът му изръмжа, напомняйки му колко много време остава все още до обеда. „Дано не са го забелязали.“ Наистина се чувстваше почти все едно, че беше прекарал цял месец в лежане и ядене. — Каква услуга? — попита Мат подозрително. — Нинив никога не молеше за услуги, доколкото си спомняше. Нинив просто казваше на хората какво да правят и очакваше да види, че е направено.
— Искам да отнесеш едно мое писмо — каза Елейн преди Нинив да си отвори устата. — До майка ми в Кемлин. — Тя се усмихна и на бузите й се появиха трапчинки. — Ще ти бъда толкова благодарна, Мат! — Утринната светлина през прозорците сякаш грееше в косата и.
„Чудно, дали обича да танцува.“ Той начаса пропъди тази мисъл от главата си.
— Не ми се струва чак толкова трудно, но пътят е дълъг. Какво ще получа срещу това? — Ако можеше да се съди по израза й, трапчинките й едва ли я бяха проваляли често.
Тя се изправи гордо. Само дето тронът не се появи зад нея.
— Ти не си ли верен поданик на Андор? Не желаеш ли да служиш на Лъвския трон и на своята щерка-наследница?
Мат се изкикоти.
— Казах ви, че и това няма да подейства — обади се Егвийн. — Не и на него.
Устните на Елейн се изкривиха кисело.
— Мислех, че си струва да опитам. Винаги действа на гвардейците в Кемлин. Ти каза, че ако се усмихна… — Млъкна и извърна очи: явно не желаеше да го гледа повече.
„Какво си им казала, Егвийн? — помисли си той ядосано. — Че съм пълен глупак пред всяко момиче, което ми се усмихне?“ Външно обаче остана спокоен и запази ухилената си физиономия.
— Бих предпочела да не се молим повече — каза Егвийн, — но ти на никого не правиш услуги, нали, Мат? Въобще направил ли си някога нещо, без да те придумат, да те изкусят или да те заплашат?