Той само й се усмихна.
— Готов съм да танцувам и с двете ви, Егвийн, но по поръчки не припкам. — За миг му се стори, че се кани да му се изплези.
— Ако не възразявате, да се върнем на това, което мислехме отначало — каза Нинив някак прекалено спокойно. Другите две кимнаха и тя се обърна към него. За първи път, откакто бяха влезли, му заприлича на Премъдрата отпреди, с онзи неин поглед, който може да те закове на място, и плитката, готова да изплющи като котешка опашка.
— Ти си по-груб, отколкото те помня, Матрим Каутон. Боледуването ти трая дълго — и Егвийн, Елейн и аз се грижехме за теб като за бебенце в пеленки, а ето че почти си забравил. Въпреки това съм склонна да допусна, че у теб е останала поне капчица благодарност. Ти говореше как искаш да видиш света, да видиш големи градове. Е, има ли по-хубав град от Кемлин? Сега можеш и да направиш каквото мечтаеш, и да покажеш благодарността си и в същото време да помогнеш на някого. — Тя извади сгънат пергамент от наметалото си и го постави на масата. Беше подпечатан с лилия върху златистожълт восък. — Не би могъл и да искаш нещо повече от това.
Той изгледа свитъка. Смътно си спомняше как бяха минали с Ранд през Кемлин. Досрамя го да ги прекъсне точно сега, но реши, че ще е най-добре. „Щом ти харесва джигата, рано или късно ще платиш на гусларя.“ А както го поднасяше Нинив сега, колкото повече отлагаше плащането, по-лошо щеше да стане.
— Нинив, не мога.
— Какво искаш да ми кажеш с това „не мога“? Ти мъж ли си, или муха, лепнала се на стената? Получаваш шанс да направиш услуга на самата щерка-наследница на Андор, да видиш Кемлин и да се срещнеш най-вероятно с кралица Мургейз, и не можеш? Недей да ми се плъзгаш като мас на тепсия, Матрим Каутон! Или сърцето ти така се е променило, че ти харесва всичко, което виждаш наоколо? — Тя замахна с лявата си ръка и го чукна по носа с пръстена си.
— Моля те, Мат! — промълви Елейн, а Егвийн го изгледа така, сякаш му бяха пораснали рога като на тролок.
Той се завъртя на стола.
— Не че не искам. Просто не мога! Амирлин е направила така, че да не мога да се измъкна от този прок… от този остров. Ако оправите това, със зъби ще занеса писмото ти, Елейн.
Трите се спогледаха. Понякога Мат се беше чудил дали жените не могат да си докосват умовете. Защото, изглежда, определено можеха да четат неговия, и то когато най-малко го желаеше. Но този път, каквото и да бяха решили безмълвно помежду си, не бяха прочели неговите мисли.
— Обясни — подкани го учтиво Нинив. — Защо Амирлин иска да те задържи тук?
Той сви рамене, погледна я право в очите и я дари с възможно най-печалната си усмивка.
— Защото бях болен. И защото болестта ми продължи много дълго. Каза, че няма да позволи да напусна преди да е сигурна, че няма да отида някъде и да умра. Не че ще стане, разбира се. Да умра, искам да кажа.
Нинив се намръщи, подръпна плитката си и внезапно хвана главата му между двете си длани. През тялото му премина тръпка хлад. „Светлина небесна. Силата!“ Преди мисълта да заглъхне, тя вече го беше пуснала.
— Какво… Какво ми направи, Нинив?
— Няма и една десета от това, което заслужаваш, най-вероятно — каза тя. — Здрав си като бик. По-слаб си, отколкото изглеждаш, но си здрав.
— Казах ви, че съм — отвърна той неспокойно. Помъчи се да си възвърне широката усмивка. — Нинив, тя приличаше точно на теб. Амирлин, искам да кажа. Извиси се някак, макар да ми беше с една стъпка по-ниска, и заплашва една такава… — Веждите й така се вдигнаха, че той реши да не продължава. И не биваше да им споменава и за Рога. Зачуди се дали знаеха. — Добре. Както и да е. Мисля, че искат да ме задържат тук заради онази кама. Искам да кажа, докато не разберат как точно ме е разболяла. Нали знаете какви са Айез Седай. — Той се изсмя късо. И трите го изгледаха. „Май не биваше да казвам точно това. Огън да ме гори! Ами че нали те искат да стават проклети Айез Седай. Да ме изгори дано! Отидох много далече. Няма ли Нинив да престане да ме гледа така? Спри се малко!“ — Амирлин направи така, че да не мога да прекося нито един мост — нито да се кача на кораб без нейно разрешение. Разбирате ли? Не че не искам да помогна. Просто не мога.
— Но ще го направиш, ако те измъкнем от Тар Валон? — попита напрегнато Нинив.
— Измъкнете ме от Тар Валон и ще занеса Елейн при майка й на гръб.