Този път веждите на Елейн хвръкнаха нагоре, а Егвийн го изгледа рязко и устните й безмълвно промърмориха името му. На жените понякога им липсваше чувство за хумор.
Нинив даде знак на двете да я последват до прозорците, където му обърнаха гръб и си заговориха така тихо, че той успя да чуе само някакво мърморене. Стори му се, че дочу как Егвийн каза, че им трябвало само едно, ако не се разделят. Той ги гледаше и се чудеше дали наистина смятат, че ще могат някак да заобиколят заповедта на Амирлин. „Ако успеят, ще им занеса проклетото писмо. Наистина ще го занеса със зъби.“
Без да мисли, вдигна резена ябълка и го лапна. Сдъвка го и набързо изплю горчивите семена в чинията.
Трите се върнаха при масата и Егвийн му подаде един дебел сгънат лист. Той го погледна подозрително, после го разгъна. И докато го четеше, започна да си тананика, без да се усеща.
Вършеното от преносителя е по моя заповед и от мое име. Подчини се и пази мълчание по моя команда.
И подпечатано отдолу с Пламъка на Тар Валон върху кръгъл бял восък, твърд като камък.
Усети се, че си тананика „Джоб, пълен със злато“, и спря.
— Това истинско ли е? Да не сте… Как се сдобихте с това?
— Не го е фалшифицирала, ако това имаш предвид — каза Елейн.
— Как сме го получили не те интересува — каза Нинив. — Истинско е. Това ти е достатъчно. На твое място не бих го показвала навсякъде, иначе Амирлин ще си го прибере, но може да те прекара през стражите и да те качи на някой кораб. Каза, че ще занесеш писмото, ако го направим.
— Смятайте, че вече е в ръцете на Мургейз. — Искаше му се да чете листа и да го препрочита, но въпреки това го сгъна и го постави върху писмото на Елейн. — Дали не ви се намира и някоя и друга монетна покрай това, а? Някой сребърник? Или жълтичка-две? Имам си почти достатъчно, за да премина, но чувам, че надолу по реката всичко било поскъпнало.
Нинив поклати глава.
— Ти нямаш ли си пари? Играеше комар с Хюрин почти всяка нощ, докато не се поболя толкова, че да не можеш да държиш заровете. Защо смяташ, че нещата по реката трябва да са поскъпнали?
— Ние залагахме медници, Нинив, пък и той много бързо се отказваше. Няма значение. Ще се оправя. Не чувате ли какво разправят хората? В Кайриен имало гражданска война, а чувам, че и в Тийр става лошо. Чух, че една стая в хан в Арингил вече струвала колкото един добър кон у дома.
— Бяхме заети — отвърна му тя рязко и се спогледа загрижено с Егвийн и Елейн, което отново го учуди.
— Няма значение. Ще се оправя някак. — В хановете край пристанищата със сигурност играеха комар. Само една нощ със заровете и на заранта щеше да се качи на някой кораб с пълна кесия.
— Ти само занеси това писмо на кралица Мургейз, Мат — каза Нинив. — И никой да не разбере, че е у теб.
— Ще й го занеса. Казах ви, че ще го занеса, нали? Кога не съм си спазвал обещанията? — Погледите на Нинив и Егвийн му напомниха за един-два такива случая. — Добре де, ще го направя. Кръв и пеп… ще го направя!
Задържаха се още малко, приказваха си предимно за дома. Егвийн и Елейн седяха на леглото, Нинив беше заела креслото, докато той си остана на стола до масата. Разговорът за Емондово поле предизвика у него мъка по родния край и, изглежда, натъжи Нинив и Егвийн, като че ли си говореха за нещо, което никога повече нямаше да видят. Беше сигурен, че очите им се навлажниха, но когато се опита да смени темата, те отново я върнаха: за хора, които познаваха, за празниците на Бел Тин и Слънцеднева, за танците по жътва и седенките по време на стрижбата на овцете.
Елейн му каза за Кемлин — какво да очаква в Кралския палат и с кого да говори, и малко за самия град. Понякога се държеше така, че едва не му се привиждаше корона на главата й. Човек трябваше да е пълен глупак, за да си позволи да се забърка с жена като нея. Но когато станаха да си тръгват, той съжали.
Изправи се и изведнъж се почувства неловко.
— Вижте, вие сега, значи, ми направихте услуга. — Докосна бележката на Амирлин на масата. — Голяма услуга. Знам, че ще станете Айез Седай — тук малко се засуети — и че ти ще станеш кралица един ден, Елейн, но ако някога имате нужда от помощ, ако има нещо, с което да ви помогна, ще дойда. Можете да разчитате… Да не казах нещо смешно?
Елейн беше запушила устата си с шепа, а Егвийн открито се мъчеше да не прихне.