— Не, Мат — каза спокойно Нинив, но и нейните устни потрепваха. — Просто нещо, което съм установила при мъжете.
— Трябва да си жена, за да го разбереш — каза Елейн.
— Лек път и се пази, Мат — рече Егвийн. — И запомни, ако една жена има нужда от герой, той й трябва днес, а не утре. — Смехът й бликна неудържимо.
Той зяпна неразбиращо към затворилата се вече врата. Жените, реши поне за стотен път, са странни същества.
После погледът му се спря на писмото на Елейн и сгънатия върху него лист хартия. Благословеното, непонятно, но добре дошло като огън в зима писмо на Амирлин. Изтанцува няколко стъпки върху цветния килим, Кемлин да види и кралица да срещне. „Собствените ти думи ще ме освободят от теб, Амирлин. И ще ме измъкнат и от Селийн.“
— Няма да ме хванете — засмя се той, като си го мислеше и за двете. — Никога няма да хванете Мат Каутон.
Глава 29
Капан за щракане
Песът, който трябваше да върти колелото на шиша, се беше проснал и дремеше. Нинив го изгледа гневно, изтри потта от челото си и отново приведе гръб да се заеме с работата, която уж трябваше да върши той. „Защо не си въртиш проклетото колело, ами аз трябва да го въртя? Айез Седай! Огън да ги гори!“ Езикът, с който си служеше, беше показателен за объркването, което я бе обзело, както и фактът, че дори не го забелязваше. Беше сигурна, че шареният пес й се хили.
Елейн разбъркваше мазнината в големия тиган под печащите се мръвки с дървена лъжица с дълга дръжка, докато Егвийн отупваше месата с маша. В кухнята цареше обичайната предобедна шетня. Дори новачките така бяха навикнали с присъствието на Посветените, че почти не ги забелязваха. Не че готвачките позволяваха на новачките да се мотаят несръчно. Работата изгражда характера, така твърдяха Айез Седай, и готвачките се грижеха новачките да си изградят силен характер. Както и трите Посветени.
Лейрас, Наставницата на кухните — всъщност тя беше главната готвачка и нямаше титла, но всички я наричаха така — дойде при тях, за да нагледа печеното. И жените, които се потяха над мръвките. Беше дебела, с няколко пласта брадичка и бяла престилка без ни едно петънце по нея, от която можеше да се скроят рокли за три новачки. Носеше си голямата дървена лъжица с дълга дръжка като жезъл. Тази лъжица не беше предназначена за бъркане. Служеше й да дава указания на подчинените си и да пердаши с нея тези, които не си изграждаха характера достатъчно бързо — поне според нейните разбирания. Тя огледа печеното, изсумтя неодобрително и се обърна да изгледа намръщено трите Посветени.
Нинив посрещна сърдития й поглед не по-малко навъсено и продължи да върти шиша. Масивното лице на Лейрас не промени изражението си. Нинив се беше опитвала да й се усмихне, но и това не го променяше. А да спре работата и да се опита да я заговори човешки беше истинско бедствие. Като че ли не й стигаха заплахите и униженията, които търпеше от Айез Седай, та трябваше и с това да се примири — но трябваше, колкото и да я мъчеше и пареше отвътре, щом искаше да се научи как да използва способностите си. Не че много й харесваше това, което можеше да прави — едно беше да разбере, че Айез Седай не са Мраколюбци затова, че преливат Силата, но съвсем друго да знае, че тя самата може да прелива — и въпреки това трябваше да се научи, щом искаше да се разправи с Моарейн. Омразата към Моарейн заради това, което беше причинила на Егвийн и другите от Емондово поле, затова, че беше съсипала живота им, играейки си с тях за целите на Айез Седай, беше може би единственото, което й даваше сили да продължи. Но да се отнася с нея тази Лейрас като с някаква мързелива и тъпа хлапачка, да я принуждават да превива гръб и да се кланя на тази никаквица, която можеше да постави на място само с две-три думички у дома — това я караше да скърца със зъби почти толкова ясно, колкото когато се сетеше за Моарейн. „Може би ако просто престана да я гледам… Не! На пепел да стана, ако сведа очи пред тази… тази… крава!“
Лейрас изсумтя още по-силно и се отдалечи. Заклатушка се насам-натам по току-що измитите сиви плочки.
Все още наведена с лъжицата над тигана, Елейн изръмжа зад гърба й:
— Ако тази жена ме удари още веднъж, ще кажа на Гарет Брин да я арестува и…
— Шшт! — изшътка Егвийн. Тя пък не преставаше да обръща месата и дори не погледна към Елейн. — Тихо, че тази има уши като…