Лейрас се обърна рязко, сякаш наистина беше чула, намръщи се и понечи да отвори уста. Но преди да се чуе и звук, в кухнята като вихрушка нахлу Амирлинския трон. Дори шарфът на раменете и сякаш се беше наежил. Поне веднъж Леане не я придружаваше.
„Най-после — помисли си мрачно Нинив. — И не преждевременно, впрочем.“
Но Амирлин не погледна към нея. Амирлин не каза и дума на никого. Прокара длан по повърхността на една от изтритите до блясък маси, погледна пръстите си и направи гримаса, сякаш се бяха нацапали. Лейрас изведнъж се озова до нея, цялата в усмивки, но равнодушният поглед на Амирлин я накара да ги преглътне мълчаливо.
Амирлин закрачи из кухнята. Мина покрай жените, които месеха овесени пити, после покрай жените, които белеха зеленчук. Надникна презрително в казаните със супи, после изгледа критично жените, които се грижеха за тях; въпросните жени изведнъж съсредоточиха цялото си внимание в повърхността на врящата супа. Навъсеният й поглед накара момичетата, понесли чинии и купи към столовата, да заприпкат пъргаво. Присвитите й очи накараха всички новачки да се разшетат като мишлета, видели котка. Докато стигне до средата на кухнята, всяка жена заработи два пъти по-бързо, отколкото допреди малко. Докато завърши обиколката си, Лейрас остана единствената жена, която се осмеляваше да хвърли крадешком поглед към нея.
Амирлин спря пред шиша за печене с ръце на хълбоците и погледна Лейрас. Само я гледаше, безизразно, присвила хладните си сини очи.
Едрата жена преглътна — тлъстините на гушата й се разтресоха — и заоправя несъществуващите гънки по престилката си. Амирлин я гледаше, без да мига. Лейрас сведе очи и запристъпва неловко от крак на крак.
— Ако майката ме извини — промълви тя с тънък гласец, направи тромав опит за поклон, след което се фръцна и дотам се забрави, че се озова при жените до един от казаните със супа и започна усърдно да я бърка със собствената си лъжица.
Нинив се усмихна, свела глава, за да го прикрие. Егвийн и Елейн също продължиха работата си, но и те поглеждаха крадешком към Амирлин, застанала с гръб към тях, няма и на две крачки разстояние.
От мястото си Амирлин обхвана с поглед цялата кухня.
— Щом се плашат толкова лесно — промърмори тя, — изглежда, наистина не са наказвани сериозно от дълго време.
„Лесно се плашат, как не — помисли си Нинив. — Жалки подобия на жени. Та тя само ги погледна!“ Амирлин извърна глава през рамо и улови погледа й. Нинив изведнъж забеляза, че върти дръжката на шиша два пъти по-бързо отпреди, но си каза, че само се прави на уплашена, като всички останали.
Амирлин се взря в Елейн и изведнъж викна така, че медните тенджери и тигани, окачени по стените, се раздрънчаха.
— Няма да търпя такива думи от устата на една млада жена, Елейн от Двора Траканд! Върви да си измиеш устата със сапун!
Всички в кухнята подскочиха.
Елейн изглеждаше смутена, а на лицето на Егвийн се изписа възмущение.
Нинив панически поклати глава. „Не, момиче! Дръж си езика зад зъбите! Не разбираш ли какво прави?“
Но Егвийн отвори уста и изрече почтително, макар и с решимост:
— Майко, но тя не…
— Млък! — Ревът на Амирлин предизвика нови подскачания. — Лейрас! Не би ли могла да измислиш нещо да научиш две момиченца да говорят тогава, когато трябва, и това, което трябва. Наставнице на кухните? Ще бъдеш ли така добра?
Лейрас се заклати по-бързо, отколкото Нинив я беше виждала да се движи някога, понесе се към Елейн и Егвийн и ги хвана за ушите, като през цялото време повтаряше:
— Да, майко, тутакси, майко, както заповядате, майко.
И бързо изведе двете девойки от кухнята, сякаш искаше час по-скоро да се махне от очите на Амирлин.
Амирлин пристъпи толкова близо до Нинив, че можеше да я пипне. Продължаваше да оглежда кухнята. Една млада готвачка, понесла супник, се обърна и щом срещна погледа й, изписка и се затича пъргаво към вратата.
— Не исках и Егвийн да загази. — Амирлин размърда устните си почти беззвучно. Отстрани изглеждаше че мърмори на себе си, и едва ли някоя в кухнята би искала да чуе какво си мърмори. Нинив едва успя да долови думите й. — Но може би това ще я научи да мисли преди да говори.
Нинив въртеше шиша и държеше главата си сведена, стараейки се да изглежда, все едно че и тя си мърмори под нос.
— Мислех, че ще ни държите под око, майко. За да можем да докладваме какво сме намерили.