— Ако почна да ви наглеждам всеки ден, дъще, някой може да заподозре. — Амирлин продължаваше да оглежда кухнята. Повечето жени избягваха да поглеждат към нея от страх да не си навлекат гнева й. — Канех се да ви привикам в кабинета си след обяда. Да ви нахокам, че още не сте си избрали заниманията, както ми намекна Леане. Но се появиха нови събития, които не могат да чакат. Шериам намери друг Сив. Жена. Мъртва като риба, хваната преди седмица, и без никаква рана по нея. Оставили са я, все едно че си е легнала да отдъхне, върху леглото на самата Шериам. Никак не е приятно, нали?
Нинив за миг спря да върти шиша, после се опомни, продължи работата си и прошепна:
— Шериам е имала възможност да види списъците, които Верин даде на Егвийн. Както и Елайда. Никого не обвинявам, но са могли. А Егвийн каза, че и Аланна… се е държала странно.
— Така ли ти каза? Аланна е арафелка. В Арафел имат странни представи за чест и дълг. — Тя сви рамене пренебрежително, но добави: — Предполагам, че все пак ще трябва да й хвърлям по едно око. Научихте ли нещо полезно, дете?
— Нещичко — отвърна мрачно Нинив. „А на Шериам няма ли да хвърляш око? Може би тя не просто е намерила онази Сива. Впрочем, би могла и Елайда да понаглеждаш, ако става въпрос. Значи Аланна наистина е…“ — Не разбирам защо се доверявате на Елз Гринуел, но вашето съобщение се оказа полезно.
С къси и набързо прошепнати фрази Нинив й разказа какво бяха намерили в склада под библиотеката, стараейки се да изглежда така, че все едно са били само двете с Егвийн, и добави заключенията, до които бяха стигнали във връзка с находките. Не спомена за съня на Егвийн — или каквото там беше; Егвийн настояваше, че е било истинско — от Тел-айеран-риод. Нито пък спомена за тер-ангреала, който Верин беше дала на Егвийн. Не можеше да се насили да се довери напълно на жената, носеща шарфа със седемте цвята — както и на всяка жена, носеща шала, впрочем — и освен това й се струваше добре да запази някои неща в резерва.
Когато свърши, Амирлин остана безмълвна толкова дълго, че Нинив започна да си мисли, че не я е чула. Тъкмо се накани да й повтори всичко, малко по-високо, когато Амирлин най-сетне заговори, отново отваряйки устните си едва-едва.
— Не съм изпращала никакво съобщение, дъще. Вещите, които Лиандрин и другите оставиха, бяха претърсени грижливо и изгорени, след като не се намери нищо. Никоя не би използвала вещи, оставени от Черна Аджа. Колкото до Елз Гринуел… спомням си това момиче. Можеше да се учи, ако беше пожелала, но единственото, което я занимаваше тук, беше да се подхилква на мъжете на тренировъчната площадка на Стражниците. Елз Гринуел беше качена на един търговски кораб и отпратена при майка й преди десет дни.
Нинив се опита да преглътне буцата, която изведнъж затисна гърлото й. Думите на Амирлин й напомниха за побойници, подиграващи се с по-малките дечица. Побойниците винаги се отнасяха към по-малките хлапета с пълно пренебрежение, винаги бяха така сигурни, че дечицата са глупави и няма да разберат какво става, че почти не се стараеха да прикриват уловките си. Това, че Черната Аджа се бе отнесла към нея с такова пренебрежение, накара кръвта й да закипи. Това, че са могли да им устроят тази клопка, вледени стомаха й. „Светлина небесна, ако Елз е била отпратена… О, Светлина, всяка, с която говоря, би могла да е Лиандрин или някоя от останалите. О, Светлина!“
Шишът беше спрял да се върти. Тя припряно подхвана дръжката и отново го завъртя. За щастие, никой не беше забелязал. Всички наоколо продължаваха старателно да отбягват погледа на Амирлин.
— И какво смятате да правите във връзка с този… толкова явен капан? — попита тихо Амирлин, продължавайки да оглежда кухнята. — И в него ли смятате да се напъхате?
Лицето на Нинив се изчерви.
— Знам, че това е капан, майко. И най-добрият начин да хванеш този, който е поставил капан, е да го щракнеш и да изчакаш той да дойде. — Този път го изрече по-плахо, отколкото пред Егвийн и Елейн, след онова, което Амирлин й съобщи, но продължаваше да го мисли.
— Може и така да е, чедо. Може би това е начинът да бъдат намерени. Стига да не се върнат и да не ви заварят здраво оплетени в мрежата им. — Тя въздъхна угрижено. — Ще оставя злато в стаята ти за пътуването. И ще пусна клюка, че съм ви пратила в някоя ферма да копаете зеле. Елейн ще дойде с вас, нали?
Нинив така се сепна, че погледна рязко Амирлин, след което бързо сведе очи към ръцете си. Кокалчетата на пръстите й побеляха от стискането на дръжката на шиша.