Тъкмо в този момент Лейрас се появи на входа, боейки се да влезе в собствените си владения. Амирлин тръгна да я посрещне с дружелюбна усмивка, заместила навъсения поглед.
— Струва ми се, че тук всичко върви много добре, Лейрас. — Думите на Амирлин се чуха достатъчно ясно в цялото помещение. — Не забелязах никакви нередности, всичко е така, както трябва да бъде. Трябва да те поощрим. Смятам да обявим званието Наставничка на кухните за официална титла.
Обезпокоеното лице на дебелата жена грейна от задоволство. Докато Амирлин излизаше, Лейрас беше цялата разцъфнала от усмивки, но веднага щом вратата се затвори, тя отново се навъси към работничките си и смълчаната кухня забръмча от суетливо шетане. Мрачният поглед на Лейрас се спря върху Нинив.
Нинив отново завъртя шиша, мъчейки се да отвърне на дебеланата с усмивка.
Лейрас се навъси още повече и започна да чука нервно с лъжицата по бедрото си, забравила, че наскоро я е използвала за друга цел. Чисто бялата й престилка се наклепа.
„Ще й се усмихвам, та ако ще да ме убие“ — помисли си Нинив, макар че й се наложи да стисне зъби, за да го постигне.
Егвийн и Елейн се появиха със сгърчени лица, триейки уста с ръкави. Лейрас само ги погледна и те хукнаха да се заловят с работата си.
— Сапунът е много гаден — изхлипа Елейн.
Егвийн трепна и разля лъжицата с мазнината, с която поливаше мръвките.
— Нинив, ако ми кажеш, че Амирлин е заповядала да останем тук, ще писна. Ще избягам като едното нищо.
— Напускаме след като свършим с миенето — каза Нинив. — Взимаме си вещите от стаите и тръгваме веднага.
Съжали, че не можеше да сподели нетърпението, проблеснало в очите им. „Светлината дано ни помогне да не влезем в капан, от който не ще се измъкнем. Дано ни помогне.“
Глава 30
Първо хвърляне на зара
След като Нинив и другите две го оставиха, Мат прекара по-голямата част от деня в стаята си, с изключение на една кратка разходка. Той обмисляше. И ядеше. Изяде абсолютно всичко, което му донесоха прислужничките, и помоли за още. Те се подчиниха с преголяма охота. Беше ги помолил за хляб, сирене и плодове. Натрупа сбръчканите от зимата ябълки и круши, питите сирене и самуните хляб в гардероба и остави празните табли да ги изнесат.
По обед му се наложа да изтърпи посещението на една Айез Седай — Аная, доколкото можа да запомни името й. Тя хвана главата му с длани и през тялото му преминаха мразовити тръпки. Реши, че това е Единствената сила, а не просто докосване на Айез Седай. Видът на жената беше най-обикновен въпреки гладките бузи и ведрото й айезседайско спокойствие.
— Изглеждаш много по-добре — каза му тя усмихната. Усмивката й му напомни за майка му. — Макар и по-гладен, отколкото очаквах, така чух, но си много по-добре. Уведомиха ме, че се мъчиш да опразниш килерите. Повярвай ми, щом ти казвам, че ще се погрижим да получаваш всичката храна, която ти е нужна. Не бива да се боиш, че ще те оставим без ядене докато не се оправиш съвсем.
Той й се ухили по начина, по който се хилеше на майка си, когато особено държеше да му повярва.
— Знам, че няма да ме оставите. И наистина се чувствам по-добре. Мислех дали бих могъл да поразгледам малко града този следобед. Ако нямате възражения, разбира се. Да посетя някоя гостилница тази вечер, да речем. Нищо не може да ти повдигне духа по-добре от една среднощна приказка в гостилницата на някой хан.
Стори му се, че устните й потрепнаха, готови да се засмеят широко.
— Никой няма да те спре, Мат. Но наистина не се опитвай да напускаш града. Това само ще изнерви стражите, а на теб нищо няма да ти донесе, освен да те върнат тук с охрана.
— Не бих го направил, Айез Седай. Амирлинския трон ми каза, че ако напусна, ще умра от глад само за няколко дена.
Тя кимна, сякаш не му вярваше и думичка.
— Разбира се. — После се обърна към ъгъла зад вратата, където беше бойната тояга, която си беше донесъл от тренировъчната площадка. — Не е необходимо да се пазиш от нас, Мат. Тук си на по-сигурно място, отколкото където и да било. Почти в пълна безопасност.