Мат не мислеше, че тази информация ще му бъде много полезна, но слушаше внимателно. Винаги е добре човек да знае не само накъде е тръгнал, но и с кого си има работа, иначе просто могат да ти отмъкнат дрехите и ботушите и да те оставят да си ходиш вкъщи гол и бос.
Капитанът се оказа тайренец, казваше се Хюан Малия, и заговори твърде словоохотливо, след като се бе спогодил добре с Мат и Том. Каза, че не бил с благородно потекло, о, не и той, но че не би се оставил някой да го взима за глупак. Младеж с толкова злато като Мат… но пък всички знаели, че никой крадец не може да се измъкне от Тар Валон с плячката си. Младеж, облечен като селянче, но с осанка и самочувствие на лорд, какъвто твърди, че не е… „Кълна се в Камъка, щом казвате, че не сте, няма да казвам, че сте.“ Малия намигна, изкикоти се и поглади брадичката си. Младеж, носещ документ с печата на Амирлинския трон и тръгнал за Андор. Не било никаква тайна, че кралица Мургейз е посетила Тар Валон, въпреки че, виж, причината била тайна. За Малия било ясно, че се гласяло нещо между Кемлин и Тар Валон. И че Мат и Том били пратеници — на Мургейз, смятал той ако се съдело по говора на Мат. С най-голяма радост щял да помогне с каквото може на такова велико дело, въпреки че не искал да си пъха носа където не му е работа.
Мат погледна стреснато Том, които прибираше калъфите на инструментите си под масата, вградена в една от стените. Помещението имаше две малки прозорчета от двете страни и две лампи, завинтени на стената.
— Това са глупости.
— Разбира се — отвърна Малия, измъкна някакви дрехи от скрина под леглото и се засмя. — Ама разбира се. — В килера в стената, изглежда, се пазеха картите на реката. — Нищо повече не казвам.
Но продължаваше да подпитва, макар да се мъчете да го скрие, и бръщолевеше, мъчейки се да изкопчи нещо. Мат слушаше и отвръщаше на въпросите със сумтене, свиване на рамене и по някоя едносрична дума, а Том беше по-мълчалив и от него и не преставаше да клати глава.
Малия пътувал по реката през целия си живот, макар да мечтаел да плава по море. Рядко споменаваше за някоя страна, освен за Тийр, без презрение. Андор бе единственото изключение и похвалите му бяха пълни със завист, която не можеше да скрие.
— Добри коне имате в Андор, чувам. Не били лоши. Не толкоз добри като тайренската порода, но си ги бивало. Правите добра стомана и железни неща, бронз и мед — търгувам с тях често, макар че им искате много скъпо — но пък нали си имате онези мини в Мъгливите планини. И златни мини също. Ние в Тийр трябва да си печелим златото.
Майен заслужи най-дълбокото му презрение:
— По-малка държавица дори от Муранди. Само един голям град и няколко левги земя. Подбиват цената на зехтина от хубавите тайренски маслини само защото знаят как да намерят пасажите с маслодайна риба. Изобщо не заслужават правото да бъдат държава.
Иллиан мразеше.
— Един ден ще плячкосаме целия Иллиан, ще им сринем всеки град и село и ще посипем мръсната им земя със сол. — Брадата на Малия направо щръкна от гняв за това колко мръсна била земята на Иллиан. — Маслините им даже са гнили! Един ден ще отведем във вериги и последната иллианска свиня! Така казва Върховният лорд Самон.
Мат се зачуди какво ли смята този човек, че ще прави Тийр с толкова хора, ако този замисъл наистина се изпълни. Иллианците със сигурност ще трябва да бъдат хранени, а как ще работят оковани във вериги? Това му се стори пълна безсмислица, но очите на Малия блестяха, докато го говореше.
Само глупците се оставяли да бъдат управлявани от крал или кралица, от един мъж или една жена.
— С изключение на кралица Мургейз — добави той припряно. — Тя била чудесна жена, както съм чувал. Красива, така разправят.
Всички други народи били глупци, които се кланяли на един глупак. Виж, Върховните лордове управлявали Тийр заедно, взимали решения в пълно съгласие, и така трябвало. Върховните лордове знаели кое е правилно, кое е добро и кое е истина. Особено Върховният лорд Самон. Никой не може да сбърка, щом се подчинява на Върховните лордове. И особено на Върховния лорд Самон.
Но повече от кралете и кралиците, повече дори от иллианците, Малия мразеше нещо, което се опита да премълчи, въпреки че така се раздърдори, че изтърва повече, отколкото имаше намерение.