Те сигурно били пътували много, щом служели на толкова велика кралица като Мургейз. Сигурно били видели много земи. Той самият мечтаел за морето, защото тогава щял да види земи, за които само бил чувал, защото тогава щял да може да види стадата на прословутите маслодайни риби на майенците и да може да надлъже Морския народ и мръсните иллианци. Пък и морето било далече от Тар Валон. Това те сигурно го разбирали, колкото и да били принудени да пътуват през странни краища и народи.
— Никога не съм обичал да приставам тук, където човек не знае кога и кой може да използва Силата. — Последната дума почти я изплю. Но понеже се подчинявал на Върховния лорд Самон… — Душата ми да изгори, само като я погледна тази Бяла кула, все едно че дървесни червеи ровят из корема ми, като знам какво са намислили.
Върховният лорд Самон казвал, че Айез Седай искали да властват над целия свят. Твърдял, че те се канели да унищожат всички държави, да стъпят на гърлото на всеки човек. Самон казвал, че Тийр не може повече да държи Силата извън земите си и да вярва, че това е достатъчно. Самон твърдял, че денят за велика слава на Тийр настъпвал, но между Тийр и славата стоял Тар Валон.
— Нямат никаква надежда. Рано или късно ще трябва да бъдат изловени и избити, до последната Айез Седай. Върховният лорд Самон казва, че другите могат да бъдат пощадени — младите, новачките и Посветените — ако бъдат докарани в Камъка, но всички останали трябва да бъдат изкоренени. Така казва Върховният лорд Самон. Бялата кула трябва да бъде унищожена.
За миг Малия остана като замръзнал посред каютата, с ръце, пълни с дрехи, книги и рула карти, бледосините му очи се взираха в нищото, докато Бялата кула се срутваше в руини. После се сепна, усетил се какво е наговорил. Острата му брада се поклати неуверено.
— Така… така казва той. Аз… аз лично мисля, че може би отива твърде далече. Върховният лорд Самон… Той така говори, че човек чак се отнася. Но щом Кемлин може да сключва съюзи с Кулата, какво пък, Тийр защо да не може? — Той потръпна. — Аз така викам.
— Както кажеш — отвърна Мат и усети как нещо палаво забълбука в него. — Мисля, че идеята ви е добра, капитане. Но не се спирайте само с няколко Посветени. Поканете и една-две дузини Айез Седай също да дойдат в Тийр. Я си представи как ще изглежда Тийрският камък с две дузини Айез Седай в него.
Малия потръпна.
— Ще пратя човек да ми вземе ковчежето с парите — рече той и вдървено се измъкна навън.
Мат погледна намръщено към затворената врата.
— Май това не биваше да го казвам.
— Не разбирам защо мислиш така — каза сухо Том. — Другия път се опитай да кажеш на лорд-капитан командира на Белите плащове да се ожени за Амирлинския трон. — Веждите му провиснаха като гъсеници. — Върховният лорд Самон. Не бях чувал за никакъв Върховен лорд Самон.
Дойде ред на Мат да бъде сух.
— Е, дори и ти не можеш да знаеш всичко за всички крале, кралици и благородници по света, Том. Един-двама може би са ти се изплъзнали от вниманието.
— Знам имената на кралете и кралиците, момче, знам и имената на всички Върховни лордове на Тийр. Предполагам, че са издигнали някой Лорд на земята, но би трябвало да чуя, че предишният Върховен лорд е умрял… Ако се беше примирил капитанът да изгони двама нещастници от каютата им, вместо да вземаме неговата, сега всеки от нас щеше да си има легло, колкото и тясно и твърдо да е. А сега ще трябва да делим това на Малия. Надявам се, че не хъркаш, момче. Не понасям хъркането.
Мат стисна зъби. Доколкото си спомняше, Том хъркаше като трион, стържещ по дъбов чвор.
Дойде един от едрите мъже — Санор или Ваза; не си каза името — да издърпа окованото с желязо капитанско ковчеже изпод леглото. Не каза нито дума, само се поклони, навъси се, като разбра, че не го поглеждат, и излезе.
Мат вече започваше да мисли, че късметът, който го беше следвал през цялата нощ, най-после го е изоставил. Предстоеше му да се примири с хъркането на Том, а и честно казано, можеше да не се окаже най-големият късмет на този свят да скочиш точно на този кораб, размахвайки хартийка, подписана от Амирлинския трон и подпечатана с Пламъка на Тар Валон. Той импулсивно извади една от чашките си със зарове, отвори капачето и изсипа заровете на масата.
Бяха зарове с точки и от масата го зяпнаха пет единични точици. „Очите на Тъмния“, така се наричаше тази комбинация в някои игри. В тях това мятане беше губещо, но в други — печелещо. „Но каква игра играя аз?“ Той прибра заровете в чашката, разбърка я и пак ги хвърли. Пет точки. Ново хвърляне — и „Очите на Тъмния“ му намигнаха отново.