Бледата лунна светлина се отразяваше от опнатите платна, но нощта покриваше палубата със сенки и не се чуваше никакъв звук освен шуртенето на водата покрай бордовете. На палубата, изглежда, имаше само един мъж, на руля. Беше дръпнал качулката над главата си да се предпази от студа. Мъжът се размърда и ботушите му изскърцаха върху дъските.
Мат се качи на палубата, тихо се приближи до мъжа и промърмори с нисък, дрезгав шепот:
— Мъртъв е.
— Надявам се, не е изквичал, когато сте му прерязали гърлото. — Тежкият басов глас бе познат — бе го чул в уличката в Тар Валон. — Много неприятности ни създаде това момче. Чакай! Кой си ти?
Мат замахна с тоягата с все сила. Чу се звук като от диня, изтървана на пода.
Мъжът се срути върху кормилото, завъртя го, корабът се килна и Мат се олюля. С крайчеца на окото си мерна нечий силует, който се надигна от сенките до парапета, и проблясваме на нож, и разбра, че няма да успее да вдигне тоягата, преди ножът да се забие в него. Но внезапно проблесна и нещо друго, нещо профуча в мрака и в краката на Мат се срина още един мъртвец.
Изпод палубата се разнесоха гласове, корабът отново се люшна.
На отвора на стълбата стоеше Том.
— Късмет имаш, момче — каза той. — Късмет имаш, че спя леко. — Луната освети дръжката на нож, забит в гърдите на втория мъж. Том изрита камата от протегнатата ръка на мъртвеца, наведе се да си прибере ножа и го отри от кръвта в наметалото на трупа. — Наистина си голям късметлия.
За перилото на кърмата беше вързано въже. Том се приближи до него. Мат го последва. Точно под тях се полюшваше една от малките лодки от Южния пристан. Фенерът й бе изгасен. В нея имаше още двама мъже.
— Великия властелин да ме вземе, това е той! — ахна единият. Другият се наведе и започна трескаво да развърза въжето.
— Искаш ли да убиеш и тия двамата? — попита гръмко Том и гласът му отекна като на представление.
— Не, Том — отвърна тихо Мат. — Не.
Мъжете в лодката сигурно чуха въпроса, но не и отговора, защото се отказаха от опита си да отвържат лодката и скочиха във водата.
— Глупаци — измърмори Том. — По-надолу реката малко се стеснява, но тук все още трябва да е широка поне половин миля. Изобщо няма да се оправят в тъмното.
— В името на Камъка! — отекна вик откъм отвора на стълбата. — Какво става тук? Долу има трупове! Защо Ваза е легнал на кормилото? Ще ни натика в някоя плитчина! — Гол, само по долни гащи, Малия се затича към кърмата, грубо отметна мъртвия от кормилото и дръпна дългия лост, за да изправи курса. — Това не е Ваза! Душата да ми изгори, кои са тия мъртъвци? На палубата се изкатериха и други — моряци и изплашени пътници, загърнати в наметала и одеяла.
Том плъзна ножа си под въжето и го сряза с един удар. Малката лодка изостана в тъмнината.
— Речни бандити, капитане — каза той. — Двамата с младия Мат спасихме вашия кораб от речни бандити. Ако не бяхме ние, можеха да срежат гърлата на всички. Може би ще премислите платата за нашето пътуване.
— Бандити! — възкликна Малия. — Такива има колкото щеш около Кайриен, но не бях чувал да са стигнали толкова далече на север. — Сгушените пътници започнаха да мърморят за бандити и как щели да им срежат гърлата.
Мат заслиза с препъване по стълбата, прекрачи двата трупа в коридора и затръшна вратата на капитанската каюта след себе си. И изведнъж целият се разтрепери и единственото, което можа да направи, бе да се срути на колене. „Светлина, в каква игра играя аз? Трябва да знам играта, ако искам да спечеля. О, Светлина, каква е играта?“
Ранд свиреше тихичко „Утринна роза“ на флейтата си и се взираше в огъня, на който се печеше заек, набучен на пръчка, забита косо над пламъците. Едва забелязваше миризмата на заека, макар в главата му смътно да се прокрадна мисълта, че в следващото селце или град трябва да си намери сол. „Утринна роза“ бе една от мелодиите, които беше свирил на онези сватби.
„Преди колко ли дни беше това? Дали наистина мина толкова време, или само си въобразявам? Всички жени от селото да решат да се омъжат наведнъж? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Дали вече не полудявам?“
Пот бе избила на челото му, но той продължаваше да свири и да се взира в огъня. Моарейн му бе казала, че бил тавирен. Всички твърдяха, че бил тавирен. Може пък и наистина да беше. Такива хора… променяли… нещата около себе си. Но това беше твърде близо до нещо друго, за което не му се искаше да мисли.