На самия Перин му остана само миг за удивление, тъй като не всички Бели плащове се бяха втурнали срещу айилеца. Едва смогна да стисне дръжката на секирата с две ръце, за да спре замахвалия меч, замахна и той… и му се дощя да изреве, когато извитото като лунен сърп острие разсече гърлото на човека пред него. Но не му остана време за рев, нито за съжаление; преди първият да рухне, налетяха други Бели плащове. Мразеше зейналите от секирата рани, мразеше острието й, пробиващо броня и сечащо плътта под нея, кършещо шлем и череп с еднаква лекота. Мразеше всичко това. Но не искаше да умре.
Времето сякаш се сви и разтегли едновременно. Тялото му се чувстваше така, сякаш се бе сражавал с часове, а дъхът излизаше хрипливо през гърлото му. Мъжете наоколо сякаш газеха в желе. И в същото време сякаш мигновено отскачаха от едно място на друго. Пот рукна по челото му, а все едно че го заливаха с ледена вода. Биеше се за живота си и не можеше да реши дали тази битка продължава мигове, или цяла нощ.
Когато най-сетне се изправи, задъхан и почти замаян, и погледна дузината мъже в бели плащове, лежащи по каменните плочи на площада, луната сякаш изобщо не беше се преместила. Някои от мъжете стенеха, други лежаха безмълвни и неподвижни. Гаул стоеше сред тях, все така забулен и с голи ръце. Повечето лежащи мъже бяха негова работа. Перин съжали, че не са всички, и веднага се засрами. Миризмата на кръв и смърт бе остра и горчива.
— Не танцуваш лошо копията, Перин Айбара.
Перин извърна глава и изломоти:
— Не разбирам как дванайсет мъже са се били с двайсет от вас и са победили, дори и двама от тях да са Ловци.
— Така ли разправят? — изсмя се тихо Гаул. — Двамата със Сариен станахме малко небрежни след толкова време по тези мекушави земи, а и вятърът духаше в обратна посока, така че не подушихме нищо. Натъкнахме се на тях преди да се усетим. Е, Сариен умря, а аз се оставих да ме натикат в клетка като последен глупак, така че може би платихме достатъчно. Вече е време за бягане, влагоземецо. Тийр, казваш. Ще запомня. — Най-сетне смъкна черното було. — И дано винаги намираш вода и заслон, Перин Айбара. — Обърна се и затича в нощта.
Перин също понечи да побегне, но осъзна, че държи окървавена секира. Изтри припряно закривеното острие в наметалото на един от мъртъвците. „Той е мъртъв, да ме изгори дано, а по наметалото вече има кръв.“ Насили се и напъха дръжката в примката на колана, след което затича към къщите.
Още на втората крачка я забеляза — тънък силует, надничащ иззад един ъгъл, силует с тъмна тясна пола. Тя се обърна и побягна; и той ясно видя, че полата е срязана за езда. Затича след нея, но изведнъж от сенките изникна Лан и го спря.
Стражникът огледа отворената клетка и белите купчини, огрени от смътната луна, и отметна глава, сякаш щеше да избухне. После с плътен и стегнат като обръч на ново колело глас процеди:
— Това твоя работа ли е, ковачо? Светлината да ме изгори! Има ли някой, който да го свърже с теб?
— Едно момиче — отвърна Перин. — Мисля, че ме видя. Не й прави нищо лошо, Лан! Много други също може да са ме видели. Наоколо има светещи прозорци.
Стражникът го сграбчи за ръкава и го повлече към хана.
— Забелязах едно момиче да тича, но си помислих… Няма значение. Изравяш огиера и го довличаш при конюшнята. След това тук. Ще трябва да откараме конете до кея колкото се може по-скоро. Само Светлината знае дали ще се намери заминаващ кораб тази нощ или колко ще трябва да платя, за да наема някой, ако няма. И никакви въпроси, ковачо! Бързо! Тичай!
Глава 35
Соколица
Страшникът изпревари Перин с дългия си разкрач и докато младежът си пробиваше път сред навалицата пред вратите на хана, Лан вече се изкачваше по стъпалата, без да дава вид, че бърза особено. Перин също закрачи бавно като него, разблъсквайки навалицата. Зад гърба му се чу сърдит ропот, че някои се бутали нахално през хората.
— Пак ли? — говореше Орбан, вдигнал сребърната чаша да му я долеят. — Ами хубаво. Значи лежат те в засада край пътя, по който пътувахме, и то засада, каквато не съм очаквал толкова близо до Ремен. Скачат с викове срещу нас иззад храстите. Докато си поемем дъх, се омесиха с нас, мушкат с копията, начаса убиха двама от най-добрите ми хора и един на Ган. Тъй де, познах ги аз айилците още щом ги видях, и…