— Чувал съм истории за нещо, скрито в планините. — Дали щеше да му повярва? Никак не беше добър в лъжите. — В историите не се казва какво, но се смята, че било най-великото съкровище на света, така че може да е Рогът. Но Мъгливите планини се простират на стотици левги. Ако смяташ да го намериш, не бива да си губиш времето с нас. Иначе Орбян и Ган може да го намерят преди тебе.
— Казах ти, че те имат някаква странна идея, че Рогът бил скрит във Великия черен лес. — Усмихна му се. Усмихната, устата й никак не изглеждаше голяма. — И ти обясних вече, че един Ловец трябва да следва странни дири. Късмет имате, че Орбан и Ган бяха ранени в битката с онези айилци, иначе и те щяха да скочат на борда. Аз поне няма да ви се пречкам на пътя, да ви досаждам или да налитам да се бия със Стражника.
Той изръмжа недоволно.
— Ние сме най-обикновени пътници, на път за Иллиан, момиче. Как се казваш? Ако ще трябва да деля този кораб с теб дни наред, не мога все да те наричам момиче.
— Наричам се Мандарб. — Той не можа да се сдържи и прихна. Скосените й очи го изгледаха разгорещено. — Ще ти кажа нещо, селянче. — Тонът й си остана равен. Почти. — На Древния език Мандарб означава „резец“. Подходящо име за един Ловец на Рога!
Той успя някак да потисне смеха си и й посочи конете.
— Виждаш ли оня черен жребец? Името му е Мандарб.
Очите й загубиха блясъка си и на бузите й разцъфнаха червени петна.
— О! По рождение съм Зарийн Башийр, но Зарийн не е никакво име за един Ловец. В сказанията Ловците имат имена като Рогош Орловото око.
Изглеждаше толкова съкрушена, че той побърза да каже:
— На мен името Зарийн ми харесва. Отива ти. — Блясъкът в очите й се върна и за миг му се стори, че отново ще извади някой от ножовете си. — Стана късно, Зарийн. Искам да поспя малко.
Обърна гръб и тръгна към люка, отвеждащ под палубата. По раменете му полазиха тръпки. Моряците продължаваха да тупат с боси крака по палубата, теглейки тежките весла. „Глупак. Едно момиче не би могло да ти забие нож в гърба. Не и пред хора. Нали?“ И тъкмо когато стигна до отворения капак, тя извика:
— Ей, селянче! Може би ще се нарека Файле. Баща ми ме наричаше така, когато бях малка. Означава „соколица“.
Той се вкочани и за малко да изпусне първото стъпало на стълбата. „Съвпадение.“ Насили се да не се обърне. „Трябва да е съвпадение. Ех, Мин, защо ти трябва да виждаш разни неща?“
Глава 36
Щерка на Нощта
Нямаше как да разбере коя точно е неговата каюта и затова пъхна глава в няколко поред. Бяха тъмни й във всяка от тях спяха по двама души, на двата вградени в стените нара, с изключение на една, заета от Лоиал. Той седеше приведен на пода между наровете едва се беше сместил — и драскаше под шумящия фенер в подвързания си с плат дневник. Огиерът искаше да поговорят за събитията през деня, но Перин, чиито челюсти пукаха от усилие да сдържи прозявките си, реши, че корабът вече трябва да е отплавал много далече по реката, за да може да заспи безопасно. Да сънува безопасно. Дори и да се опитаха, вълците нямаше да могат да тичат наравно с течението и веслата.
Най-сетне намери една празна каюта, която напълно го устройваше. Искаше да е сам. „Съвпадение в името, не може да е друго — помисли си младежът, докато палеше фенера, окачен на стената. — Всъщност истинското й име е Зарийн.“ И изхвърли момичето с високите скули и тъмните очи от мислите си. Имаше да мисли за друго. Постави колана си и другите си вещи на единия тесен нар и седна на другия, за да свали ботушите си.
Илиас Мачира беше намерил начин да живее с това, в което се бе превърнал, и не беше полудял. Перин беше сигурен, че Илиас е живял с години по този начин, преди той да го срещне. „Той искаше да е така. Във всеки случай го приемаше.“ Но това не беше решение. Перин не искаше да заживее така, не желаеше да го приеме. „Но ако имаш железен прът, за да направиш нож, правиш нож, колкото и да ти се иска да изковеш секира. Не! Животът ми е нещо повече от къс желязо, за да бъде кован и оформян.“
Той предпазливо се пресегна с ума си, за да опипа за вълци, и… не долови нищо. О, имаше някакво смътно усещане за вълци, някъде в далечината, но то заглъхна още щом го докосна. За първи път от толкова дълго беше сам. Благословено сам.