Беше сигурна какво означава поне това или поне смяташе, че е сигурна. „Означава, че съм хукнала да гоня Черната Аджа, а не знам какво значат сънищата ми нито как да накарам този глупав тер-ангреал да прави това, което трябва, и съм изплашена и… И ми е мъчно за дома.“ За миг си помисли колко хубаво би било сега майка й да я прати да си легне и да знае, че на заранта всичко ще се оправи и ще бъде по-добре. „Само че мама не може вече да ми реши проблемите, а татко не може да ми обещае, че ще прогони всички чудовища и да ме накара да му повярвам. Сега трябва да го направя сама.“
Как далечно й се струваше всичко това сега. Не че искаше да се върне това минало, но беше време така топло, и така далечно. Щеше да е чудесно само да ги зърне, да чуе гласовете им. „Когато понеса този пръстен на пръст, който ще си избера по право.“
Най-сетне се бе съгласила да остави Нинив и Елейн една по една да преспят с каменния пръстен — изненада я неохотата, с която се раздели с него — и когато се събудиха, те заговориха за неща, които със сигурност бяха от Тел-айеран-риод, но ни една от двете не бе видяла нещо повече от беглия образ на Сърцето на камъка, нищо, което можеше да е от полза.
Дебелият стълб пушек сега се издигаше право срещу борда на „Синия жерав“. Може би на пет-шест мили от реката, прецени тя. Другият беше като размазано петно на хоризонта. Можеше да мине и за облак, но тя беше сигурна, че не е. Малки горички изникваха нагъсто покрай речния бряг, а между тях тревата стигаше до самата вода.
Елейн излезе на палубата и дойде при нея до парапета. Вятърът развя и нейната черна пелерина. И тя се бе облякла в семпли вълнени дрехи. В този спор Нинив беше надвила. За облеклото им. Егвийн беше настоявала, че Айез Седай винаги са облечени най-добре, дори когато са на път — беше се сетила за коприните, които носеше в Тел-айеран-риод — но Нинив бе изтъкнала, че въпреки всичкото злато, което Амирлин бе оставила в дъното на гардероба й — а ставаше дума за добре натъпкана кесия, — те все пак нямат никаква представа за цените надолу по реката. От слугите разбраха, че Мат е бил прав за гражданската война в Кайриен и за това как тя се е отразила на цените. За изненада на Егвийн Елейн изтъкна, че Кафявите сестри носят по-често вълна, отколкото коприна. Елейн беше толкова нетърпелива да се отърве от кухните, помисли си тогава Егвийн, че бе готова да се облече и в дрипи.
„Чудно, как ли се оправя Мат? Не се и съмнявам, че се опитва да обере капитана на зарове, на какъвто и кораб да пътува.“
— Ужасно — промърмори Елейн. — Направо ужасно.
— Какво? — отвърна разсеяно Егвийн. „Дано не размахва наляво и надясно онази бележка, която му дадохме.“
Елейн я изгледа стреснато и се намръщи.
— Онова! — Посочи далечния пушек. — Как можеш да го подминеш?
— Подминавам го, защото не искам да мисля какво преживяват хората там, защото нищо не мога да направя и защото трябва да стигнем до Тийр. Защото онова, което търсим, е в Тийр. — Изненада се от собствената си твърдост. „Но аз наистина не мога да направя нищо. А Черната Аджа е в Тийр.“
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да намерят начин да проникнат в Сърцето на камъка. Може би никой друг освен Върховните лордове на Тийр нямаше достъп до него, но тя беше убедена, че ключът за капана на Черната Аджа и за тяхното проваляне лежи в Сърцето на камъка.
— Знам всичко това, Егвийн, но то не облекчава мъката ми за Кайриен.
— Слушала съм уроци за войните между Андор и Кайриен — отвърна Егвийн сухо. — Бенне Седай твърди, че вие и Кайриен сте воювали по-често от всички други две държави, ако не се смятат Тийр и Иллиан.
Щерката-наследница я изгледа накриво. Елейн така и не бе навикнала на отказа на Егвийн да признае, че самата тя е андорка. Нали линиите на картата показваха, че Две реки е част от Андор, а Елейн вярваше на картите.
— Водили сме войни с тях, Егвийн, но след щетите, които те са понесли след Айилската война, Андор им е продал почти толкова зърно, колкото Тийр. Сега обаче търговията е спряла. След като всяка кайриенска фамилия се бори с всички други за Слънчевия трон, кой ще купи зърно и кой ще се погрижи то да се разпредели сред хората? Ако битките са толкова ужасни, колкото това, което се вижда по брега… Е. Не можеш да храниш един народ двадесет години и да не изпитваш нищо, когато виждаш, че умират от глад.
— Сив — промълви Егвийн и Елейн подскочи и се озърна. Сиянието на сайдар я обгърна тутакси.