— Къде?
Егвийн огледа малко по-спокойно палубата, но само за да се увери, че никой не ги е подслушал. Капитан Елисор продължаваше да стърчи на кърмата до голия до кръста кормчия. Друг моряк беше подхванал поклоните, докато оглеждаше водите за някакъв знак за плитчини, още двама опъваха въжетата на платната. Всички други от екипажа се бяха прибрали под палубата. Единият от двамата пристъпи да провери стегите на гребната лодка, която лежеше преобърната върху палубата. Егвийн го изчака да се отдалечи и чак това заговори тихо:
— Глупачка! Аз, Елейн, не ти, не ме гледай толкова сърдито. — Продължи шепнешком: — Сив преследва Мат, Елейн. Това трябва да означава сънят, но така и не го разбрах. Аз наистина съм глупачка!
Сиянието около Елейн изчезна.
— Недей да се кориш толкова — отвърна тя също шепнешком. — Може и това да означава, но аз не го разбрах, нито пък Нинив. — Тя замълча и поклати глава; червено-златистите й къдрици се люшнаха. — Но не виждам смисъла, Егвийн. Защо един Сив трябва да преследва Мат? В писмото до майка ми няма нищо, което би могло да ни навреди.
— И аз не знам защо — отвърна Егвийн намръщено. — Но трябва да има някаква причина. Сигурна съм, че точно това означава онзи сън.
— Дори и да си права, Егвийн, нищо не можеш да направиш.
— Знам — отвърна Егвийн горчиво. Та тя дори не знаеше дали той е пред тях, или зад тях. Би трябвало да е пред тях. Мат сигурно бе тръгнал, без да се бави. — Тъй или иначе — измърмори тя на себе си, — полза никаква. Най-после разбрах какво означава един от сънищата ми, а полза никаква!
— Но ако си разбрала значението на един — каза Елейн, — може би ще разбереш и другите. Ако седнем и ги обсъдим, може би…
„Синият жерав“ внезапно се разтресе и отхвърли Елейн върху палубата и Егвийн върху нея. Когато Егвийн успя да се изправи, брегът беше престанал да се ниже назад. Корабът беше спрял с вдигнат нос и килната на една страна кърма. Платната плющяха шумно на вятъра.
Чин Елисор се изправи и се затича към носа.
— Ах, ти, сляп селски червей! — зарева той на мъжа, който стоеше там. — Мръсна козя фъшкия! За пръв път ли пътуваш по реката, че не можеш да познаеш как се люшка, водата над плитчина? — Сграбчи с две ръце вкопчилия се в перилото човек за раменете и го раздруса. — Ако си ми пробил корпуса, червата ти ще използвам за кълчища!
Всички моряци се разтичаха и се струпаха около капитана.
Нинив се появи на стълбата, водеща към пътническите каюти, оправяйки полите си. Дръпна рязко плитката си и огледа навъсено мъжете при носа, след това закрачи към Егвийн и Елейн.
— Заседнахме, нали? След всичките тези приказки, че познавал реката като собствената си жена. Бедната, едва ли е получила нещо повече от усмивка от него. — Тя отново дръпна дебелата си плитка и закрачи напред, избутвайки моряците от пътя си, за да се добере до капитана.
Нямаше смисъл да я придружават. „Той ще ни измъкне по-бързо, ако го оставим на мира.“ Нинив сигурно го поучаваше какво да направи. Елейн, изглежда, изпитваше същото, ако се съдеше по съжалителното клатене на главата й, докато гледаше как капитанът и целият екипаж насочват почтителното си внимание към Нинив.
След миг мъжете нещо се развълнуваха. За малко се мернаха ръцете на капитана, махащи в несъгласие над главите им, а после Нинив излезе с нервна походка от моряшката навалица — те й сториха път с ниски поклони, — а Елисор забърза след нея, бършейки широкото си лице с голяма червена носна кърпа.
— Има цели петнайсет мили до следващото село на андорска страна, Айез Седай, и поне пет-шест мили по реката от кайриенска страна! — говореше разтревожено капитанът. — Андорските войници се държат, вярно е, но не могат да опазят милите оттук дотам!
— Потънал кораб — каза Нинив на Егвийн и Елейн. — Работа на речни пирати, така смята капитанът. Иска да се опита да го изтегли назад с веслата, но изглежда, не е сигурен, че ще стане.
— Карахме много бързо, затова се ударихме, Айез Седай. Исках да ви осигуря бърза скорост. — Елисор затърка лицето си още по-усилено. Егвийн разбра, че се бои да не би Айез Седай да го обвинят, че го е направил нарочно. — Здраво сме се ударили. Но не мисля, че поемаме вода, Айез Седай. Няма причини за безпокойство. Все ще мине някой кораб. Два екипа весла ще ни измъкнат със сигурност. Няма нужда да слизате на брега, Айез Седай. Кълна ви се, в името на Светлината.
— Искаш да оставим кораба? — попита Егвийн. — Мислиш ли, че това е разумно?