Жената с огнената коса подаде оръжията на Авиенда: дълъг нож с тежко острие за колана на кръста й и пълен колчан за другата страна; черен извит лък, бледо лъскав като рог, който тя прибра в калъфа на гърба си, и четири къси копия с дълги остриета, които стисна в едната си ръка заедно с малък, облечен в кожа кръгъл щит. Авиенда се накичи с всичко това така естествено, както някоя жена в Емондово поле би си метнала шал. Същото направиха и спътничките й.
— Хайде — подкани ги тя и тръгна към горичката, покрай която вече бяха минали.
Егвийн най-сетне освободи сайдар. Беше сигурна, че трите могат да я намушкат с копията си, преди да успее да направи каквото и да било, стига да поискат, но не смяташе, че се канят да го сторят. „Ами ако Нинив не успее да изцери приятелката им? Защо поне не пита преди да взима решения, които засягат и трите ни!“
Докато вървяха към дърветата, айилките оглеждаха земята наоколо, сякаш очакваха пустата околност да крие врагове, също така опитни в криенето, колкото самите тях. Авиенда и Нинив вървяха най-отпред.
— Аз съм Елейн от Двора Траканд — подхвана приказка приятелката на Егвийн. — Щерката-наследница на Мургейз, кралицата на Андор.
Егвийн се препъна. „Светлина небесна, да не е полудяла? Знам, че Андор е воювал с тях в Айилската война. Може да е било преди двадесет години, но казват, че айилците имат дълга памет.“
Но огнекосата айилка до нея отвърна само:
— Аз пък съм Баин, от септата Черна скала на Шаарад айил.
— Аз съм Чиад — представи се по-нисичката от другата й страна. — От септата Каменна река на Гошиен айил.
Баин и Чиад погледнаха Егвийн; лицата им не се промениха, но й се стори, че според тях проявява невъзпитание.
— Аз съм Егвийн ал-Вийр — каза им тя. Изглежда, очакваха повече, затова добави: — Щерка на Марин ал-Вийр, от Емондово поле, в Две реки. — Това, изглежда, донякъде ги задоволи, но можеше да се обзаложи, че не го разбраха повече, отколкото тя за техните септи и кланове. „Сигурно означава нещо като родове.“
— Вие първосестри ли сте? — Баин, изглежда, имаше предвид и трите.
Егвийн реши, че сигурно имат предвид сестри в смисъла, в който се употребяваше за Айез Седай, и отвърна „Да“, докато в същото време Елейн каза „Не“.
Чиад и Баин се спогледаха бързо — все едно че говореха с жени, които, изглежда, не са съвсем с ума си.
— Първосестри — обърна се Елейн поучително към Егвийн — означава жени, които имат една и съща майка. Второсестра означава, че майките им са сестри. — После заговори на айилките. — Нито една от двете ни не знае много за вашия народ. Моля да простите невежеството ни. Понякога си мисля за Егвийн като за първосестра, но не сме кръвни роднини.
— Тогава защо не изречете думите пред вашите Мъдри? — попита Чиад. — Двете с Баин станахме първосестри.
Егвийн примигна.
— Но как можете да станете първосестри? Или си имате една и съща майка, или нямате. Не искам да ви обиждам. Повечето от това, което знам за Девите на копието, е от малкото, което ми е разказвала Елейн. Знам, че се сражавате в битки и че мъжете не ви интересуват, но нищо повече. — Елейн кимна; описанието й на Девите на копието напомняше на някаква кръстоска между женски Стражници и Червената Аджа.
Изражението, пробягало по лицата на двете айилки, показа, че се съмняват дали Егвийн и Елейн изобщо имат ум в главите си.
— Не ни интересуват мъжете ли? — промърмори Чиад озадачена.
Баин сбра вежди замислена.
— Това, което казвате, е близо до истината, но и твърде далече. Когато се венчаем за копието, ние се заклеваме да не се обвързваме с никакъв мъж и дете. Но някои се отказват от копието заради мъж или дете. — Изражението й подсказваше, че това тя самата не го разбира съвсем. — Но откаже ли се веднъж, не може повече да си върне копието.
— Или ако е избрана да иде в Руидийн — вметна Чиад. — Една Мъдра не може да е в брак с копието.
Баин я погледна така, сякаш бе обявила, че небето е синьо и че дъждът пада от облаци. Но погледът, с който дари Егвийн и Елейн, говореше, че може би те не знаят тези елементарни неща.