— Да, така е. Въпреки че някои се опитват да се противопоставят на това.
— Да, опитват се. — Чиад го каза така, сякаш двете с Баин си споделяха нещо.
— Но аз много се отклоних от нишката на обясненията — продължи Баин. — Девите не танцуват копията помежду си дори когато нашите кланове го правят, но между Шаарад айил и Гошиен айил съществува кръвна вражда от над четиристотин години, затова ние с Чиад решихме, че нашата брачна клетва не е достатъчна. Затова отидохме да изречем думите пред Мъдрите на нашите кланове — тя рискувайки в моята твърдина, аз — в нейната — за да ни свържат като първосестри. Като истински първосестри, които са Деви, си пазим гърбовете една на друга и никоя от нас няма да допусне мъж при себе си, без другата да е съгласна. Но не бих казала, че мъжете не ни интересуват. — Тя кимна и се усмихна. — Описах ли ти истината ясно, Егвийн?
— Да — отвърна плахо Егвийн. Погледна към Елейн и забеляза в сините й очи удивлението, което изпитваше и тя самата. „Не Червена Аджа. Може би Зелена. Кръстоска между Стражници и Зелена Аджа, а освен това нищо друго не разбирам.“ — Истината вече ми е доста ясна, Баин. Благодаря ти.
— Ако вие двете се чувствате като първосестри — каза Чиад, — трябва да отидете при своите Мъдри и да изречете думите. Но пък вие сте Мъдри, макар и млади. Не знам как ще стане при това положение.
Егвийн не знаеше дали да се разсмее, или да се изчерви. Струваше й се, че двете с Елейн също така делят един и същи мъж. „Не, това се отнася само за първосестри, които са Деви на копието, нали така?“ На бузите на Елейн бяха избили алени петна и Егвийн беше сигурна, че си мисли за Ранд. „Но ние не си го делим, Елейн. Никоя от нас не може да го притежава.“
Елейн се окашля.
— Не мисля, че това е нужно, Чиад. Двете с Егвийн бездруго вече си пазим гърбовете една на друга.
— Как е възможно това? — попита бавно Чиад. — Та вие не сте се венчали за копието. И освен това сте Мъдри. Кой би вдигнал ръка срещу една Мъдра? Това ме обърква. За какво ви се налага да си пазите гърбовете?
Но вече стигнаха горичката и това спести на Егвийн необходимостта да отговаря. Под дърветата имаше още две жени, скрити сред гъстите клони почти до самата река. Джолиен, от септата Солено плато на Накаи айил, синеока жена с червеникаво-златиста коса, почти като на Елейн, се грижеше за Дайлин, от септата и клана на Авиенда. Косата на Дайлин беше подгизнала от пот, от което изглеждаше тъмночервена, и тя отвори само веднъж едното си сиво око, когато пристъпиха до нея, след това го затвори. Горната й дреха и ризата й лежаха до нея, а кръстът й беше увит с плувнали в кръв превръзки.
— Тя пое меч — каза Авиенда. — Някои от онези глупци, които клетвопрестъпните дървоубийци наричат войници, решиха, че ние сме поредната шепа разбойници, опустошаващи тази земя. Наложи се да ги избием, за да ги убедим в противното, но Дайлин… Можеш ли да я изцериш, Айез Седай?
Нинив коленичи до ранената жена и надигна превръзките, колкото да погледне под тях. Погледна и потръпна.
— Премествали ли сте я, след като е била ранена? На раната има кора, но е счупена.
— Искаше да умре край вода — каза Авиенда. Погледна бързо към реката и отмести очи. На Егвийн й се стори, че и тя потръпна.
— Глупачки! — Нинив започна да рови в торбата си с билките. — Могли сте да я убиете с това местене. Искала да умре край вода — изсумтя тя възмутено. — Само защото носите оръжия като мъже не означава, че трябва да мислите като тях. — Измъкна дълбока дървена купа от торбата си и я тикна в ръцете на Чиад. — Напълни я. Трябва ми вода, за да ги смеся и да може да го изпие.
Чиад и Баин пристъпиха към реката и се върнаха заедно. На лицата им не личеше, но Егвийн си помисли, че сигурно бяха очаквали реката да се пресегне и да ги сграбчи.
— Ако не бяхме я донесли тук до… реката, Айез Седай — каза Авиенда, — нямаше да намерим и вас и тя все едно щеше да умре.
Нинив отново изсумтя и заразбърква смлените на прах билки в купата с вода, като си мърмореше.
— Кориандър за кръвта, кучешко биле за зарастване, и малко против болка, разбира се, и… — Мърморенето й заглъхна в тих шепот, почти недоловим за слуха на другите. Авиенда я гледаше намръщена.
— Мъдрите използват билки, Айез Седай, но не бях чувала, че и Айез Седай ги използват.
— Използвам, каквото използвам! — сопна се Нинив и продължи да пробира от билките и да си мърмори под носа.
— Ама тя наистина говори като Мъдра — каза тихичко Чиад на Баин, а тя й кимна вдървено.