— Да мушкат хора — изръмжа Нинив. Свали главата на Дайлин и пипна челото й. Очите на Дайлин отново се бяха затворили. — Да мушкат жени! — Авиенда пристъпи от крак на крак и отново се намръщи. Не беше единствената сред айилките.
— Бедствен плам — повтори Егвийн, — Авиенда, какво е „бедствен плам“?
Айилката я погледна навъсена.
— Нима не знаете, Айез Седай? Според древните сказания Айез Седай го владеели. Сказанията го наричат нещо ужасно, но повече не знам. Казано е, че сме забравили много неща от онези, които сме знаели някога.
— Вероятно Бялата кула също е забравила много неща — каза Егвийн. „Знаех за него в онзи… сън, или каквото там беше. Беше също толкова истинско, колкото Тел-айеран-риод. Дори с Мат бих се обзаложила за това.“
— Нямат право! — сопна се Нинив. — Никой няма право да разкъсва така тела! Никакво право!
— Тя ядосана ли е? — попита притеснено Авиенда. Чиад, Баин и Джолиен се спогледаха тревожно.
— Всичко е наред — каза Елейн.
— Повече от наред — добави Егвийн. — Тя наистина започва да се ядосва, а това е повече от наред.
Сиянието на сайдар изведнъж обгърна Нинив — Егвийн се наведе, за да види по-добре, същото направи и Елейн — и Дайлин подскочи нагоре с писък, с широко отворени очи. Само след миг Нинив отново я отпусна и сиянието изчезна. Очите на Дайлин се затвориха и тя остана легнала и задъхана.
„Видях го — помисли си Егвийн. — Мисля, че… го видях.“ Не беше сигурна, че е успяла да различи многото потоци, още по-малко начина, по който Нинив ги беше втъкала. Това, което Нинив успя да направи за тези няколко секунди, беше все едно да изтъче четири килима едновременно със завързани очи.
Нинив изтри стомаха на Дайлин с окървавените превръзки, забърсвайки новата кръв и кората от съсирената стара. Нямаше нито рана, нито белег, само здрава кожа, но много по-бледа — по-бледа дори от лицето на Дайлин.
Нинив смота мръсните парцали, изправи се и ги хвърли в реката.
— Измийте останалото от нея — каза тя сопнато — и след това я облечете. Студено й е. И й пригответе храна. Много скоро ще огладнее. — Тя коленичи до водата да си измие ръцете.
Глава 39
Нишки в Шарката
Джолиен протегна разтреперана ръка към доскорошната рана под гърдите на Дайлин и когато докосна гладката кожа, ахна, сякаш не можеше да повярва на очите си.
Нинив се изправи и изтри ръце в пелерината си. Егвийн трябваше да признае, че хубавата вълна върши по-добра работа за изтриване, отколкото коприната или кадифето.
— Казах да я измиете и да я облечете — сопна се Нинив.
— Да, Мъдра — отзова се бързо Джолиен и заедно с Чиад и Баин скочиха да изпълнят заповедта.
Авиенда се изсмя късо, със смях през сълзи.
— Бях чувала да разправят, че една в септата Скършен връх можела да прави такива неща, и една в септата Четири ями, но все си мислех, че са празни приказки. — Тя вдиша дълбоко, за да се съвземе. — Айез Седай, аз съм ви длъжница. Водата ми е ваша и заслонът на нашата твърд ще ви посрещне с добре дошли. Дайлин е моята второсестра. — Забеляза неразбиращия поглед на Нинив и добави: — Дъщеря е на сестрата на майка ми. Близка кръв. Айез Седай. Дългът ми е кръвен.
— Ако ми потрябва проливане на кръв — каза сухо Нинив, — сама ще я пролея. Щом държиш да ми се отплатиш, кажи ми дали има кораб в Джурийн. Това е следващото село южно оттук.
— Селото, в което войниците веят знамето на Белия лъв? — попита Авиенда. — Имаше някакъв кораб там вчера, когато разузнавах. Древните сказания споменават за кораби, но ми беше странно да видя такъв с очите си.
— Светлината дано даде да е още там. — Нинив започна да прибира билките си. — Направих каквото можах за момичето, Авиенда, и трябва да тръгваме. Единственото, от което има нужда сега, е храна и почивка. И гледайте да не позволявате на разни хора да забиват мечове в нея.
— Каквото идва, идва, Айез Седай — отвърна айилката.
— Авиенда — каза Егвийн, — след като изпитвате такива чувства към реките, как сте ги прекосили? Сигурна съм, че има поне една река почти толкова голяма, колкото Еринин, между тукашните земи и пустинята.
— Алгуеня — уточни Елейн. — Освен ако не сте я заобиколили.