— Вие имате много реки, но по някои от тях има неща, които наричате мостове, по които можехме да ги пресечем, а други можехме да изгазим. За онази Джолиен си спомни, че дървото се носи по водата. — Тя плесна по широкия ствол на един ясен. — Тези са големи, но се носят също като клони. Намерихме мъртви дървета и си направихме… кораб… малък кораб, от три свързани дървета, за да прекосим голямата река. — Каза го като нещо подразбиращо се.
Егвийн я зяпна удивена. Ако тя самата се боеше от нещо така, както айилките от реките, дали щеше да може да се насили да го преодолее като тях? Едва ли. „Ами Черната Аджа — попита я вътрешният й глас. — Да не би да си престанала да се боиш от тях?“ „Това е различно — отвърна му тя. — В това няма никаква смелост. Или ги гониш, или седиш като заек и чакаш ястреба.“ Припомни си старата поговорка: „Бъди чук, ако не искаш да си гвоздей.“
— Време е да тръгваме — подкани ги Нинив.
— Ей сега — каза й Елейн. — Авиенда, защо сте изминали целия този път и сте се подложили на толкова трудности?
Авиенда поклати недоволно глава.
— Изобщо не сме стигнали далеко. Ние сме почти последните от тези, които тръгнаха. Мъдрите ме изпохапаха като подивели кучета, кръжащи около теле: твърдяха, че съм си имала задължения. — Тя изведнъж се ухили и посочи другите айилки. — Тия стояха настрана да ми се подиграват в нещастието, така поне казваха, но не мисля, че Мъдрите щяха да ме пуснат да тръгна, ако те не бяха ме придружили.
— Търсим онзи, който е предречен — каза Баин. Придържаше заспалата Дайлин, за да може Чиад да й облече кафявата ленена риза. — Оня, що иде със Зората.
— Той ще ни изведе от Триделната земя — добави Чиад. — Пророчествата казват, че е бил роден от Фар Дарейз Май.
Елейн изглеждаше смаяна.
— Нали казахте, че на Девите на копието не е разрешено да имат деца? Пък и мен така са ме учили. — Баин и Чиад отново се спогледаха така, сякаш Елейн е стигнала близо до истината, но тя отново й е убягнала.
— Ако една Дева роди дете — заобяснява Авиенда грижливо, — тя предава детето на Мъдрите от своята септа, а те връчват детето на друга майка така, че никой да не разбере чие е детето. — И тя говореше така, сякаш й се налагаше да обяснява, че камъкът е твърд. — Всяка жена желае да осинови такова дете с надеждата, че ще отгледа Оня, що иде със Зората.
— Или може да се отрече от копието и да се венчае за мъжа — каза Чиад, а Баин добави:
— Понякога има сериозни причини човек да се откаже от копието.
Авиенда ги изгледа, но продължи, все едно че не ги е чула.
— Но сега Мъдрите твърдят, че той може да бъде намерен тук, отвъд Драконовата стена. „Кръв на наша кръв, смесена с древната кръв и отгледана от древна кръв, не наша.“ Не го разбирам, но според Мъдрите няма никакво съмнение. — Тя замълча, явно подбирайки думите си. — Вие зададохте много въпроси, Айез Седай. И аз искам да ви задам един. Трябва да разберете, че търсим поличби и знамения. Защо вие, три Айез Седай, сте тръгнали през земя, в която единствената ръка, която не стиска нож, е ръка, твърде изтощена от глад, за да хване дръжката му? Къде отивате?
— В Тийр — отвърна енергично Нинив. — Освен ако не останем да си бъбрим тук, докато Сърцето на камъка се срине на прах.
Айилките се спогледаха, Джолиен спря да облича Дайлин.
— В Тийр? — Авиенда го изрече много предпазливо. — Три Айез Седай са тръгнали през една размирна земя на път за Тийр? Странно. И защо отивате в Тийр, Айез Седай?
Егвийн бързо погледна Нинив. „Светлина, само преди миг се смееха, а сега отново са точно толкова напрегнати, колкото бяха одеве.“
— Гоним едни зли жени — отвърна предпазливо Нинив. — Мраколюбки.
— Сенкобези. — Джолиен изкриви устни, сякаш бе нахапала гнила ябълка.
— Сенкобези в Тийр — промълви Баин, а Чиад допълни:
— И три Айез Седай търсят Сърцето на камъка.
— Не съм казала, че отиваме до Сърцето на камъка — сряза я Нинив. — Казах само, че не искам да стоим тук, докато той се срине на прах. Егвийн, Елейн, готови ли сте? — Тя тръгна към края на горичката, без да изчака за отговор, почуквайки с тоягата си, и с дълги крачки пое на юг.
Егвийн и Елейн се сбогуваха набързо и я последваха. Четирите изправени айилки ги изгледаха мълчаливо.
Когато се поотдалечиха от дърветата, Егвийн каза:
— Сърцето ми за малко не спря, когато си каза името. Не се ли страхуваше, че могат да се опитат да те убият или да те пленят? Айилската война не е била чак толкова отдавна, а каквото и да разправяха, че не посягали срещу жени, които не носели копия, на мен ми изглеждаха съвсем готови да използват своите.