Елейн унило поклати глава.
— Аз самата току-що разбрах колко малко неща знам за айилците, но са ме учили, че за тях Айилската война изобщо не е била война. Според начина, по който се отнесоха към мен, струва ми се, че от всичко, което съм научила, поне това е истина. Или може би просто защото си мислят, че съм Айез Седай.
— Знам, че са странни, Елейн, но никой не може да нарече три години битки нещо друго освен война. Не ме интересува колко се бият помежду си, но една война си е война.
— Не и за тях. Хиляди айилци са прехвърлили Гръбнака на света, но очевидно са се виждали по-скоро като ловци на крадци, или палачи, дошли за главата на крал Ламан Кайриенски, заради престъплението, че е отсякъл Авендоралдера. Според айилците това не е било война. Било е екзекуция.
Авендоралдера, според лекциите на Верин, била издънка от самото Дърво на живота, донесена в Кайриен преди около четиристотин години като безпрецедентно предложение за мир от айилците, дадено заедно с правото да се прекосява Пустинята, право, които иначе давали само на амбуланти, на веселчуни и на Туатан. Голяма част от богатството на Кайриен се натрупало благодарение на търговията със слонова кост, благоухания и подправки, и главно с коприна от земите отвъд Пустинята. Дори Верин нямаше представа как айилците са се снабдили с калем на Авендесора — първо, в древните книги пишеше ясно, че то не дава семена; второ, никой не знаеше къде се намира Дървото на живота, освен няколко сказания, които явно бяха погрешни, но със сигурност Дървото на живота не можеше да има нищо общо с айилците — нито защо айилците бяха нарекли кайриенците свои „делящи водата“ или защо са настоявали техните кервани с търговски фургони да веят знаме с триделния лист на Авендесора.
На възмутената Егвийн й се стори, че разбира защо са предприели войната — макар и да не я смятаха за такава — след като крал Ламан е отсякъл техния дар, за да си направи трон като никой друг по света. „Ламановият грях“, така беше чувала да го наричат. Според Верин не само търговията на Кайриен през Пустошта прекъснала с войната, но и онези кайриенци, които се оказали в Пустошта, изчезнали. Пак според Верин за тях се знаело, че били „продадени като животни“ в земите отвъд Пустошта, но дори и тя не разбираше как може да бъде продаден един мъж или жена.
— Егвийн — каза Елейн, — ти разбираш кой може да е Оня, що иде със Зората, нали?
Егвийн погледна към гърба на Нинив, която все още бе далече пред тях, и поклати глава — „Тя да не иска да тичаме до Джурийн?“ — а после едва не се спря.
— Какво искаш да кажеш?
Елейн кимна.
— Така мисля. Не знам много за Пророчествата за Дракона, но съм чувала няколко реда. Един от тези, които си спомням, гласи: „Ще се роди той на Драконова планина, роден от дева, за мъж невенчана.“ Егвийн, Ранд наистина прилича на айилец. Е, прилича също и на портретите на Тигрейн, които съм виждала, но тя е изчезнала преди аз да се родя и трудно мога да допусна, че е могла да му бъде майка. Смятам, че майката на Ранд е била Дева на копието.
Егвийн се намръщи умислена и докато бързаше напред, запрехвърля в ума си всичко, което знаеше за раждането на Ранд. Той беше отгледан от Трам ал-Тор, след като Кари ал-Тор бе починала, но ако думите на Моарейн бяха верни, двамата можеше и да не са истинските му майка и баща. Нинив като че ли знаеше някакви тайни за раждането на Ранд. „Но бих се обзаложила, че и с ченгел няма да измъкна нищичко от нея.“
Настигнаха Нинив. Егвийн крачеше навъсена и мислеше, Нинив гледаше право напред към Джурийн, а Елейн ги попоглеждаше намусено. Приличаха й на деца, които се карат кое да получи по-голямото парче от сладкиша.
След още няколко мълчаливи крачки Елейн се обади:
— Ти се справи много добре с това, Нинив. С Лечителството и всичко останало. Те изобщо не се усъмниха, че си Айез Седай, Нито пък за нас. Добре че успя да се сдържиш.
— Добра работи свърши — каза Егвийн след минута. — За първи път видях какво се прави при Лечителство. Моите мълнии са все едно да забъркаш просеник.
На лицето на Нинив изгря усмивка.
— Благодаря — промърмори тя и посегна да дръпне косата на Егвийн, както го правеше, когато тя беше момиченце.