Всъщност се страхуваше, че може изобщо да не успее да ги събуди. Кръвта по лицето на Елейн я плашеше. Долепи око до една от цепнатините и се помъчи да си спомни какво точно беше направила Нинив за Дайлин.
Съседната стая беше просторна — сигурно заемаше останалата част от постройката, която бе видяла — и без прозорци, но ярко осветена със златни и сребърни светилници, висящи от куки, забити по стените и в големите трупи, оформящи високия таван. Камина нямаше. Върху отъпкания пръстен под стояха разхвърляни безразборно селски маси и столове наред със сандъци, украсени с позлата и слонова кост. Килим с шарки на пауни беше проснат до огромно легло с балдахин, отрупано с мръсни одеяла и чаршафи.
Из стаята стърчаха прави или седяха дузина мъже, но очите на всички бяха обърнати към един едър русокос мъж, който можеше да мине за хубав, ако лицето му беше малко по-чисто. Той стоеше прав, забил поглед в една маса с извити позлатени крака, с една ръка на дръжката на меча, а пръстът на другата подбутваше нещо по масата, но какво беше то, не можеше да се види.
Външната врата се отвори — нощта зейна зад прага — и в помещението влезе длъгнест мъж. Лявото му ухо липсваше.
— Още не е дошъл — каза той дрезгаво. Липсваха му и два пръста на лявата ръка. — С таквиз не обичам да си имам работа.
Едрият русокос мъж не му обърна никакво внимание и продължи да подбутва нещото върху масата.
— Три Айез Седай — промърмори той, после се засмя. — Добри са цените за Айез Седай, ако ти стиска да се спазариш с подходящ купувач. Щом си готов да ти измъкнат корема през устата, ако се окаже, че си му пробутвал свиня в чувал. Не е толкова безопасно, колкото да режеш моряшки гърла на търговски кораб, а, Коук? Не е толкова лесно, нали така?
Сред останалите мъже последва нервно размърдване и онзи, към когото се бяха обърнали, набит мъж с шаващи очи, пристъпи нетърпеливо напред.
— Те наистина са Айез Седай, Адън. — Тя разпозна гласа му, мъжът, който бе чула, когато се бе свестила първия път. — Не може да не са, Адън. Пръстените го доказват, казвам ти!
Адън вдигна нещо от масата — малко кръгче, просветващо като златно под ярките светилници.
Егвийн ахна и размърда пръстите си, „Взели са ми пръстена!“
— Не ми харесва това — измърмори длъгнестият с липсващото ухо. — Айез Седай. Всяка от тях може да ни избие всички. Късметът да ме жъгне дано! Ти си тъпак, Коук, и би трябвало да ти срежа гърлото. Ами ако някоя от тях се събуди преди онзи да дойде?
— Няма да се събудят с часове. — Това пък беше един шишко с дрезгав глас и глупаво ухилена уста, разкриваща прогнили зъби. — Баба ми ме е научила на тая смес, дето им дадох да я изпият. Ще спят чак до изгрев слънце, а онзи ще дойде преди това.
Егвийн облиза уста с език от вкисналото вино и горчивото. „Каквото и да е било, баба ти те е излъгала. Обаче е трябвало да те удуши още в люлката!“ Намръщи се. Трябваше да събуди Нинив и Елейн преди да пристигне този „онзи“, човекът, който смяташе, че може да купи Айез Седай. „Като някой проклет сеанчанец!“
Нинив изглеждаше просто заспала, така че Егвийн започна с най-простото — разтърси я. За нейна изненада Нинив веднага отвори очи и я погледна.
— Държат ни в плен — прошепна Егвийн. — Зад тази стена има дузина мъже и много повече извън постройката. Много повече. Дали са ни нещо да ни приспят, но изглежда, не действа. Спомни ли си вече?
Нинив отмести ръката й.
— Помня. — Гласът й беше тих и мрачен. Тя направи гримаса и изкриви уста, а после изведнъж се изсмя беззвучно. — Корен от поспалак. Тези глупаци са смесили корен от поспалак с вино. Виното е станало почти на оцет, ако се съди по вкуса. Бързо казвай — какво си спомняш от това, дето те учих? Какво прави корена от поспалак?
— Прочиства ти главата, за да можеш да спиш — отвърна Егвийн също така тихо. И почти толкова мрачно, докато не чу собствените си думи. — Прави те малко сънена, но нищо повече. — Дебелакът явно не беше слушал добре баба си. — Това, което са направили, е че са ни прочистили главите от болката.