— Точно така — каза Нинив. — И щом събудим Елейн, така ще им благодарим, че да го запомнят. — Хайде да вдигаме и нея.
— Струва ми се, че видях над сто от тях навън, когато ни докараха — прошепна Егвийн, докато Нинив се навеждаше над Елейн. — Сигурна съм, че няма да имаш нищо против, ако този път използвам Силата като оръжие. А и чакат някой да дойде да ни купи. Смятам да направя нещо на този нещастник, така че да ходи в Светлината чак до последния ден на живота си! — Нинив бе вече наведена над Елейн и сякаш не я чуваше. — Какво има?
— Пострадала е тежко, Егвийн. Мисля, че черепът й е счупен. Едва диша. Егвийн, тя умира почти толкова сигурно, колкото умираше Дайлин.
— Не можеш ли да направиш нещо? — Егвийн се опита да си спомни всичките потоци, които Нинив беше запрела при Изцеряването на айилката, но не можеше да се сети и за една трета от нишките. — Трябва да направиш нещо!
— Взели са ми билките — измърмори Нинив свирепо. — Не мога! Не и без билките! — Егвийн забеляза потресена, че Нинив е готова да се разплаче. — Огън да ги гори всички, не мога без… — Изведнъж тя сграбчи раменете на Елейн, сякаш се канеше да я вдигне и да я раздруса. — Огън да те гори, момиче — изхриптя тя, — не съм те водила по целия този път, за да ми умреш! Трябваше да те оставя да търкаш гърнетата! Трябваше да те завържа в чувал и Мат да те отнесе на майчицата ти! Няма да позволя да ми умреш така! Чу ли ме? Няма да го позволя! — Сайдар отведнъж засия около нея и очите и устата на Елейн се отвориха широко и едновременно.
Егвийн затисна устата й тъкмо навреме, за да заглуши вика, както си мислеше, но въртопите на Лечителството на Нинив я подеха като сламка във водовъртеж. Студ я смрази до костите, срещайки зной, който извря отвътре навън, сякаш се канеше да изпепели плътта й; светът изчезна сред вихър, главоломен срив, пропадане и летеж.
Когато най-сетне всичко свърши, тя едва дишаше, взирайки се в Елейн, която на свой ред я гледаше втренчено — Егвийн продължаваше да затиска устата й. И последните остатъци от главоболие бяха изчезнали. Дори остатъчният прилив от това, което бе сторила Нинив, се бе оказал достатъчен да го направи. Мърморенето откъм съседната стая не се беше усилило; дори Елейн да бе издала някакъв звук — или тя самата, — Адън и останалите не бяха чули.
Нинив беше свела глава и трепереща.
— Светлина! — промърмори тя. — Да го правя така… беше все едно да дера… собствената си кожа. О, Светлина! — Тя изгледа Елейн. — Как си, момиче? — Егвийн дръпна ръцете си.
— Уморена — измънка Елейн. — И гладна. Къде сме? Имаше някакви мъже с прашки…
Егвийн бързо й зашепна какво ги е сполетяло. Лицето на Елейн започна да помръква дълго преди разказът й да свърши.
— А сега — добави Нинив с железен глас — ще покажем на тези дръвници какво значи да се забъркват с нас. — Сайдар отново изгря около нея.
Елейн се олюля, докато се изправяше, но сиянието обкръжи и нея. Егвийн посегна към Верния извор почти с радост.
Когато отново погледнаха през процепите в стената, за да разберат с какво точно ще си имат работа, в стаята имаше трима мърдраали.
С мъртвешки черното си облекло, което провисваше неестествено около телата им, те стояха около масата и всички мъже, с изключение на Адън, се бяха отдръпнали колкото може по-надалеч, всички притиснали гърбове в стените и свели очи към пръстения под. Единствено Адън се бе изправил срещу безокия им взор, но потта проправяше вадички по мръсното му лице.
Единият чезнещ вдигна от масата един пръстен. Егвийн забеляза, че той е по-масивен от пръстените с Великата змия.
С лице опряно в цепнатината между двете греди, Нинив ахна едва чуто и опипа яката на роклята си.
— Три Айез Седай — изсъска Получовекът. — И една е носила това. — Пръстенът изтропа тежко, щом мърдраалът го подхвърли обратно на масата.
— Тези са, които търся — изстърга гласът на друг. — Ще бъдеш добре възнаграден, човече.
— Трябва да ги изненадаме — каза тихо Нинив. — Какъв катинар държи тази врата?
Егвийн едва успя да надзърне към катинара от другата страна на вратата. Видя го като буца желязо на толкова тежка верига, че можеше да задържи и разярен бик.
— Готови… — прошепна тя.
Изтъни един поток от Земя, по-тънко от косъм, надявайки се Получовеците да не усетят толкова малко преливане, и го вплете в желязната верига, сред най-дребничките й частици.