— Какво искаше да каже той? — попита тя. — Може би ще се срещнем отново, преди да дойде промяната?
Елейн поклати мълчаливо глава.
— Няма значение — каза Нинив. — Радвам се, че се появиха снощи, но се радвам и че ни се махнаха от главите. Надявам се, че тук има кораб.
Самият Джурийн се оказа малко селце, само от ниски дървени къщи, но знамето на Белия лъв на Андор се вееше на висок пилон и имаше гарнизон от петдесетина гвардейци на нейно величество, всички облечени в червени сетрета с дълги бели яки върху лъскавите ризници. Бяха поставени тук, обясни капитанът им, за да осигурят подслон за бежанци, желаещи да избягат в Андор, но напоследък идвали все по-малко. Сега повечето отивали към селата по-надолу по реката, близо до Арингил. Хубаво било, че трите жени са дошли сега, защото той тъкмо се канел да прибира своята част в Андор. Неколцината обитатели на Джурийн най-вероятно щели да тръгнат с тях, оставяйки селото на разбойниците или на кайриенските войници от враждуващите Дворове.
Елейн държеше лицето си скрито под качулката на грубото си вълнено наметало, но никой от войниците, изглежда, не свързваше златокосото момиче с щерката-наследница. Някои я поканиха да остане; Егвийн не разбра дали Елейн се зарадва, или се слиса. Тя самата отвърна на неколцината мъже, които я поканиха, че няма време да се разправя с тях. Донякъде й беше приятно, че я поканиха все пак; определено не изпитваше желание да се целува с някого от тези мъже, но й стана приятно да й припомнят, че поне някои мъже я смятат за толкова красива, колкото Елейн. Нинив пък зашлеви един през лицето. Това почти накара Егвийн да се разсмее, а Елейн открито се усмихна. Егвийн реши, че Нинив сигурно са я ощипали, още повече че въпреки свирепия си поглед тя не изглеждаше съвсем недоволна.
Бяха прибрали пръстените си. Не се наложи Нинив да ги убеждава много, че едно от местата, където не трябва да узнават, че са Айез Седай, е Тийр, особено ако онези от Черната Аджа се окажеха там. Егвийн държеше своя в кесийката с каменния тер-ангреал и често я опипваше, за да се увери, че са си там. Нинив бе окачила своя на кожената връв, държаща пръстена на Лан скрит в пазвата й.
В Джурийн имаше кораб, привързан към единствения каменен кей, протягащ се навътре в Еринин. Изглежда, не беше корабът, видян от Авиенда, но все пак бе кораб. Два пъти по-широк от „Синият жерав“, „Бегач“ носеше името си на високия нос, почти толкова закръглен, колкото и капитанът му.
Дебелият мъжага примигна пред Нинив и се почеса зад ухото, когато тя го попита дали корабът му е бърз.
— Бърз ли? Натоварил съм го с луксозно дърво от Шиенар и черги от Кандор. За какво да бързам с такъв товар? Цените непрекъснато се вдигат. Да, предполагам, че има и по-бързи кораби зад мен, но те няма да отбият тук. И аз нямаше да спра, ако не бях намерил червеи в месото. Що за глупост — да допусна, че в Кайриен може да имат месо за продан. „Синият жерав“ ли? Ах, да, видях Елисор, закачен за нещо горе по реката тази заран. Скоро няма да се измъкне, така мисля. Това ви е то бързият кораб.
Нинив плати цената за трите — и два пъти повече за конете — с такова изражение, че нито Егвийн, нито Елейн посмяха да проговорят дълго след като „Бегач“ се бе отделил от пристана на Джурийн.
Глава 40
Среднощен герой
Облегнат на парапета, Мат гледаше приближаващите се крепостни стени на градчето Арингил, докато дългите весла приближаваха „Сивата чайка“ към дългите намазани с катран дървени кейове. Заслонени със стени, протягащи се във водата, кейовете гъмжаха от хора, други се изсипваха от корабите, завързани по протежението им. Някои от хората бутаха колички, други теглеха коли с високи колелета, всички отрупани с покъщнина и свързани сандъци, но повечето мъкнеха големи вързопи на гръб, а имаше и хора без никакъв багаж. Не всички се бутаха. Много мъже и жени стояха скупчени колебливо на едно място, а децата стискаха пешовете и полите им и плачеха. Войници с червени дрехи и лъскави ризници ги подканяха да напуснат пристаните и да се оттеглят към града, но повечето хора изглеждаха твърде изплашени, за да могат да се помръднат.
Мат се извърна и заслони очи с длан, за да погледне към реката, която оставяха. Тук Еринин беше по-оживена, отколкото южно от Тар Валон, виждаха се почти дузина движещи се съдове, от тесен като треска издължен кораб, плаващ срещу течението с помощта на две триъгълни платна, до широк съд със заоблен нос и квадратни платна, носещ се покрай тях на север.