Жената се измъкна изпод брезента с комат хляб в ръцете и лакомо започна да нагъва.
— Остана ли нещо от онова сирене? — прошепна Мат. Том поклати глава.
Жената задуши из въздуха и Мат се сети, че е подушила дима от лулата на Том. Тъкмо се канеше да се изправи и да й се обади, когато едно от крилата на портата отново се отвори.
Жената се присви, готова да побегне. В конюшнята нахлуха четирима мъже и отметнаха плащовете си. Бяха със светли палта с широки ръкави и везмо по гърдите и торбести гащи с ширити по крачолите. Дрехите им можеше и да са хубави, но лицата им бяха мрачни.
— Е, Алудра — каза един мъж в жълто палто, — не можа да избягаш толкова бързо, колкото си мислеше, а? — За ухото на Мат говорът му беше странен.
— Таммуз — каза жената, сякаш изрече ругатня. — Не ти ли стигна, че ме изхвърлиха от Гилдията заради глупостите ти, дървена главо, ами ме и гониш сега? — Тя говореше също така странно като мъжа. — Да не мислиш, че ми е драго да те видя?
Онзи, когото нарекоха Таммуз, се засмя.
— Ти си голяма глупачка, Алудра, винаги съм го знаел. Да беше си отишла просто, щеше дълго да си живееш живота в някое тихо място. Но не можа да си избиеш тайните от главата, а? Вярваше ли, че няма да чуем, че се опитваш да припечелваш по пътя, като правиш неща, дето само Гилдията има право да ги прави? — Изведнъж в ръката му блесна нож. — С голямо удоволствие ще ти срежа гърлото, Алудра.
Без да мисли, Мат се изправи, хвана едно от двойните въжета, провиснало от халката на тавана, и се спусна надолу. „Да ме изгори дано, какъв съм глупак!“
Остана му време само за тази паническа мисъл, а после заора през мъжете с плащовете, разблъсквайки ги като кегли. Въжето се изплъзна от ръцете му и той падна — от джобовете му се разхвърчаха монети — и се блъсна в една от яслите. Когато се изправи, четиримата мъже вече също се изправяха. И всички държаха ножове. „Заслепен от Светлината глупак! Да ме изгори дано! Огън да ме гори!“
— Мат!
Той погледна нагоре — Том му хвърляше тоягата. Хвана я във въздуха тъкмо навреме, за да избие острието от юмрука на Таммуз и да го халоса отстрани по главата. Мъжът се срути, но другите трима скочиха срещу него и в един трескав момент Мат трябваше да направи всичко, което му беше по силите, за да задържи ножовете по-далече от себе си. Удряше колене, глезени и ребра, докато не успя да нанесе добър удар в нечия глава. Когато и последният мъж падна, той го зяпна за миг, а после вдигна свирепия си поглед към жената.
— Точно тази ли конюшня избра да те убият?
Тя пъхна тънкото острие на камата си в канията на колана си.
— Щях да ти помогна, но се уплаших, че ще ме вземеш за един от тези палячовци, ако се приближа към теб със стомана в ръката. А конюшнята избрах, защото дъждът е мокър, както и аз самата, и защото никой не пазеше отвън.
Оказа се по-възрастна, отколкото му се беше сторило, поне с десет-петнадесет години по-голяма от него, но въпреки това хубава, с големи тъмни очи и малки пухкави устни, готови да се нацупят. „Или за целувка.“ Изсмя се и се подпря на тоягата.
— Стореното сторено. Надявам се, че не си се канила да ни създадеш неприятности.
Том заслиза от плевника, малко непохватно заради крака си, и Алудра премести поглед от Мат към него. Веселчунът си беше наметнал плаща — рядко се оставяше някой да го види без него, особено за първи път.
— Това е като в приказка — каза тя. — Спасена съм от един веселчун и един млад герой — тя изгледа навъсено проснатите на земята мъже — от тия, чиито майки са били свини.
— Защо искаха да те убият? — попита Мат. — Той спомена нещо за тайни.
— Тайните — произнесе почти като на някое от представленията си Том — за правене на фойерверки, освен ако не греша. — Вие сте Илюминаторка, нали? — Той се поклони изискано, завихряйки усърдно пъстрия си плащ. — Аз съм Том Мерилин, веселчун, както сигурно сте забелязали. — И почти между другото добави: — А това е Мат, неразумен младеж, който все си търси белята.
— Бях Илюминаторка — отвърна вдървено Алудра, — но тази свиня Таммуз провали едно представление за краля на Кайриен и едва не унищожи съборната палата на Гилдията. Но аз, аз бях Старшата на Съборната палата, така че Гилдията държеше мен отговорна. — Тонът и стана оправдателен. — Не издавам тайните на Гилдията, каквото и да разправя Таммуз, но нима трябва да умра от глад, след като мога да правя фойерверки? Вече не съм в Гилдията, така че законите й вече не ме засягат.