„Светлината ми е свидетел, все ме кара да подскачам като жабок върху жежки камъни.“ Лицето на Зарийн остана между сянката и светлия кръг. Не можеше да я види ясно, освен когато някоя светкавица просветнеше през прозореца и резкият й блясък очертаеше силния й нос и високите скули. Той внезапно си спомни, че Мин го бе предупредила да бяга от красива жена. Когато веднъж бе разпознал Ланфеар в един от вълчите сънища, си бе помислил, че Мин е имала предвид нея — не смяташе за възможно да съществува жена по-красива от Ланфеар, — но онази беше само сън. А Зарийн беше тук, седеше пред него и го гледаше замислено и преценяващо.
— Защо си тук? — настоя той. — Какво искаш? Коя си ти?
Тя отметна глава и се засмя.
— Файле съм аз, селянче. Ловец на Рога. Ти за коя ме мислиш, за жената от сънищата ти ли? Защо подскочи така? Ще си помисли човек, че съм те ощипала.
Преди да успее да намери думи, вратата се отметна и на прага застана Моарейн, пребледняла и мрачна като смъртта.
— Вълчите ти сънища предсказват толкова вярно, колкото на някоя Съновница, Перин. Отстъпниците наистина са на свобода и един от тях властва в Иллиан.
Глава 44
Гонитба
Перин се смъкна от леглото и се заоблича, без да го интересува дали Зарийн е тук и го гледа, или не. Разбираше какво предстои, но все пак попита Моарейн:
— Тръгваме ли?
— Освен ако не държиш да се запознаеш отблизо със Самаил — отвърна тя сухо. Гръмотевица изтрещя над главите им, сякаш да придаде повече тежест на думите й, и веднага светна мълния. Айез Седай съвсем бегло погледна Зарийн.
Само от споменаването на един от Отстъпниците в стаята като че ли стана много студено. „Не ни стигаше Баал-замон, ами сега си имаме вече и Отстъпници на свобода. О, Светлина, дали вече има някакво значение ще намерим ли Ранд, или не? Дали не е твърде късно?“ Но продължи да се облича и да се обува. Иначе трябваше да вдигне ръце и да се предаде, а хората от Две реки не се предаваха така лесно.
— Самаил! — повтори плахо Зарийн. — Един от Отстъпниците управлява… Майчице Светлина!
— Ти все още ли искаш да ни следваш? — попита я тихо Моарейн. — Вече не бих те карала да оставаш тук, но ще ти дам последна възможност да се закълнеш, че ще тръгнеш в посока различна от моята.
Зарийн се поколеба и Перин за миг спря да навлича палтото си. Със сигурност никой не би предпочел да тръгне с хора, които са си навлекли гнева на един от Отстъпниците. Не и сега, когато знаеше пред какво са се изправили. „Освен ако си няма някаква важна причина.“ Впрочем, чуе ли някой, че един от Отстъпниците е на свобода, най-добре е да изтича до пристанището за някой кораб на Морския народ и да ги помоли да го прехвърлят отвъд Айилската пустош, вместо да седи тук и да размишлява.
— Не — отвърна най-накрая Зарийн и той изпита облекчение: помисли си, че тя ще се махне. Но Зарийн продължи: — Не, няма да се закълна да тръгна в друга посока. Независимо дали ще ме отведете до Рога на Валийр, или не, дори и онзи, който открие Рога, едва ли ще преживее такава история. Мисля, че тя ще се разказва като предание и след векове, Айез Седай, а аз ще бъда част от нея.
— Не! — сряза я Перин. — Това не е достатъчна причина. Какво искаш?
— Нямам време да ви слушам караниците — намеси се Моарейн.
— Всеки момент „лорд Бренд“ може да научи, че един от неговите мракохръти е мъртъв. Можете да сте сигурни — той веднага ще разбере, че това означава Стражник, и ще дойде да подири Айез Седай на Гайдина. Да не смятате да ми седите тук, докато той разбере къде сте? Тръгвайте, деца глупави! Хайде! — И изчезна по коридора преди Перин да успее да отвори уста.
Зарийн също не изчака и побягна от стаята, без да си вземе свещта. Перин припряно награби вещите си и се понесе към задното стълбище, закопчавайки в движение колана на секирата около кръста си. Настигна слизащия вече Лоиал, който се мъчеше едновременно да напъха една от дебелите си книги с дървени корици в дисагите и да облече наметалото си. Перин му помогна с наметалото, докато двамата тичаха по стъпалата, а Зарийн ги застигна още преди да се озоват под проливния дъжд.
Перин присви рамене и се затича към конюшнята през осветения от гръмотевичната буря двор, без да се спира, за да вдигне качулката на наметалото си. „Трябва да си има някаква причина тя. Да влезеш като герой в някакво си проклето предание не може да е достатъчна причина за никого, дори за побъркана жена!“ Рунтавите му къдрици прогизнаха от дъжда и се сплъстиха по главата му.