Моарейн вече ги чакаше в намаслена против дъжда пелерина и Ниеда също бе в конюшнята — светеше с фенер на Лан, който приключваше с оседлаването на конете. Имаше и един допълнителен кон — пъстър, с още по-внушителен нос от този на Зарийн.
— Ще пращам гълъби всеки ден — говореше дебелата жена. — Никой няма да ме заподозре. Късметът да ме съсипе дано! Даже Белите плащове имат добро мнение за мен.
— Чуй ме, жено! — сопна й се Моарейн. — Не ти говоря за Бял плащ или за Мраколюбец. Ще напуснеш този град и ще се погрижиш всеки, за когото милееш, да избяга с теб. Толкова години си ме слушала. Подчини се и сега! — Ниеда кимна, но доста неохотно, и Моарейн изръмжа сърдито.
— Пъстрият е твой, момиче — обърна се Лан към Зарийн. — Мятай се на гърба му. Ако не можеш да яздиш, ще трябва да се научиш в движение или да приемеш предложението ми.
Тя се хвана за високото седло и леко скочи на коня.
— Качвала съм се и аз веднъж на кон, каменолики. — Извърна се да завърже вързопа си отзад.
— Какво искаше да кажеш, Моарейн? — настоя Перин, прехвърляйки дисагите пред гърба на Стъпко. — Каза, че той щял да разбере къде съм. Той знае. Сивите! — Ниеда се изкиска и той раздразнен си помисли колко ли знае тя и колко ли вярва в нещата, за които твърдеше, че хич не вярвала.
— Самаил не е изпратил Сивите. — Моарейн се метна на Алдийб с хладно отмерена точност, почти сякаш не се налагаше да бърза. — Но мракохрътът беше негов. Убедена съм, че звярът е подушил следата ми. Той не би изпратил и тях, и него. Някои знае за теб, но не смятам, че Самаил дори знае за съществуването ти. Все още. — Перин замръзна с един крак на стремето и я зяпна, но тя предпочете да потупа изправената шия на кобилата си, вместо да отвърне на въпроса, изписан на лицето му.
— Добре че те настигнах — каза Лан и Айез Седай изсумтя силно.
— Бих предпочела да беше жена, Гайдине. Щях да те отпратя в Кулата като новачка, да се научиш да се подчиняваш! — Той вдигна вежда и докосна дръжката на меча си, а после се метна на седлото и тя въздъхна. — А може пък да е по-добре, че си непокорен. Понякога е по-добре. Освен това не мисля, че дори Шериам и Сюан Санче, взети заедно, ще те научат на покорство.
— Не разбирам — каза Перин. „Това май го повтарям вече сто пъти и взе да ми омръзва. А ми трябват отговори за неща, които наистина не разбирам.“ Той се качи на седлото, за да не го гледа Моарейн отвисоко; бездруго предимствата й бяха предостатъчно. — Щом той не е пратил Сивите, кой тогава? Ако някой мърдраал или друг Отстъпник… — Тук се спря да преглътне. „Друг Отстъпник? Майчице Светлина!“ — Ако ги е пратил някой друг, защо не му е казал? Всички те са Мраколюбци, нали така? И защо точно мен, Моарейн? Защо мен? Нали Ранд е проклетият Прероден Дракон!
Чу ахването на Зарийн и Ниеда и едва тогава осъзна какво беше изрекъл. Погледът на Моарейн го прониза като най-остра стомана. „Този мой проклет невъздържан език. Откога престанах да мисля преди да говоря?“ Май беше станало, откакто за първи път бе усетил как го гледат очите на Зарийн. Тя и сега го гледаше със зяпнала уста.
— Сега вече си вързана към нас — обърна се Моарейн към скулестата млада жена. — Връщане за теб вече няма. Никога. — Зарийн сякаш поиска да каже нещо, но не се осмели, а Айез Седай вече бе насочила вниманието си в друга посока. — Ниеда, напусни Иллиан още тази нощ. В този час! И си дръж езика зад зъбите още по здраво, отколкото през всичките тези години. Че има едни, дето ще ти го отрежат, само да чуят това, което би изтървала, още преди да съм те намерила аз. — Твърдият й тон не оставяше съмнения за това кое от двете ще е по-лошо и Ниеда закима енергично.
— Колкото до тебе, Перин. — Бялата кобила пристъпи до него и той, без да иска, се отдръпна от Айез Седай. — Много нишки има втъкани в Шарката и никои от тях са черни като самата Сянка. Внимавай хубавичко да не те удуши някоя от тях. — Петите й докоснаха хълбоците на Алдийб и кобилата се понесе в дъжда, последвана плътно от Мандарб.
„Огън да те гори, Моарейн — помисли си Перин, поемайки след тях. — Понякога не знам на чия страна си.“ Хвърли поглед към Зарийн — тя яздеше до него, сякаш се беше родила върху седло. „Ами ти пък на чия ли страна си?“