— Стрелецът с арбалета е бил добър плувец, Том — каза той, докато се мяташе на седлото.
— Сега пък какви ги дрънкаш? — Веселчунът също се беше качил на коня си и го интересуваше много повече как са свързани калъфите на инструментите му зад седлото, отколкото мъртвият. — Откъде знаеш дали изобщо е можел да плува?
— Добрал се е до брега от една малка лодка сред Еринин, през нощта. Но мен ако питаш, с това късметът му се е изчерпил. — Той отново провери каишките на платненото руло с фойерверки. „Щом този глупак си помисли, че едно от тези беше айезседайска работа, какво ли щяха да си помислят, ако всички гръмнеха?“
— Сигурен ли си, момче? Вероятността да е бил същият човек… Е, дори и ти не би могъл да се обложиш на такава вероятност.
— Сигурен съм, Том. — „Елейн, вратлето ти ще извия, когато ми паднеш в ръцете следващия път. И тези на Егвийн и Нинив също.“ — И освен това съм сигурен, че държа да разкарам това проклето писмо от ръцете си час по-скоро след като пристигнем в Кемлин.
— Казвам ти, момче, в това писмо няма нищо. Аз съм играл Даес Даймар още когато бях по-млад и от тебе. И мога да разпозная един код или шифър, дори да не мога да го отгатна.
— Е, аз пък никога не съм играл твоята Велика игра, Том, твоята проклета Игра на Дворове, но знам, когато някой ме преследва, и знам, че те не биха ме гонили така упорито и толкова надалеч само заради златото в джобовете ми, дори да беше половин ковчеже. Не, заради писмото ще да е. „Светлината да ме изгори, хубавите момичета все ме вкарват в неприятности.“ — На теб спи ли ти се след всичко това?
— Бих поспал като невинно бебенце, момче. Но щом искаш да яздим, ще яздя.
В главата на Мат изплува лице на красива жена, с нож забит в гърлото й. „Лош късмет извади, красавице.“
— Да пояздим тогава — рече той свирепо.
Глава 45
Кемлин
Мат имаше смътни спомени за Кемлин и когато го приближиха в ранните часове след изгрев слънце, му се стори, че никога досега не го е виждал. Още с първите лъчи на утрото престанаха да бъдат сами по пътя, сега вече ги обкръжаваха други конници, както и търговски кервани и пешеходци — всички те се стичаха към величествения град.
Издигнат стъпаловидно, той със сигурност беше голям колкото Тар Валон, а извън огромните му стени — високи петдесет стъпки и построени от бледосив камък, прошарен с бели и сребристи жилки, бляскащи на слънцето, по които на равни интервали се издигаха високи кръгли кули с веещи се на върховете им знамена на Андор — та извън тези стени сякаш бе разположен друг огромен град, изграден от червени тухли и бял камък с ханове, прилепени до къщи на по два-три ката, с толкова изкусен градеж, че сигурно принадлежаха на заможни търговци, дюкяни, чиито стоки бяха изложени на сергии под навеси, струпани около тумбести складове без прозорци по фасадите. Покрити с яркочервени керемиди пазари обграждаха пътя и от двете страни, мъже и жени вече се деряха в ранната утрин, хвалейки с пълно гърло стоката си, пазарейки се оживено с ранобудни купувачи. Оградени в кошари телета, овце и кози, гъски, пилета и патици в кафези усилваха още повече невероятната врява. Мат си спомняше, че Кемлин е твърде шумен град; сега му заприлича на огромно сърце, пулсиращо до пръсване от изобилие.
Пътят отвеждаше до сводести порти, високи двадесет стъпки, стоящи широко разтворени под бдителните погледи на гвардейци в червени камизоли и блестящи ризници — стражите изгледаха Том и него с не повече внимание, отколкото всеки друг; дори бойната тояга, преметната на седлото пред него, не им направи впечатление — и после двамата се озоваха зад портите. Тук стройни кули се издигаха дори по-високо от стражевите по крепостната стена и лъскави куполи блестяха в сребристо и златно над улици, гъмжащи от хора. Шосето се разделяше на две успоредни улици, отделени с широка ивица трева и дървета. Хълмовете на града постепенно се извисяваха към висок връх, обграден с втора стена, блестяща досущ като стените на Тар Валон, с още куполи и кули отвътре. Това беше Вътрешният град, припомни си Мат, а на билото на онези, най-високите хълмове, се намираше Кралският палат.
— Няма смисъл да се чака — каза той на Том. — Ще занеса писмото още сега. — Той огледа ръчните носилки с балдахини и екипажите на каретите, пробиващи си път сред тълпите, магазините с пищната им стока, изложена за продан. — Човек може да припечели доста злато в този град. Том, намери ли къде се играе на зарове или карти. — Късметът му на карти не беше толкова добър, колкото на зарове, но пък малцина освен благородници и богаташи играеха такива игри. „А точно с такива ще гледам да поиграя.“