— Мургейз си има нов съветник — каза сухо Том. — Гарет Брин не го е харесал, затова Брин се е оттеглил в имението да си наглежда овцете, как им расте вълната. Бейзъл, ще сложиш ли най-после камъче, или не?
— Сегичка, Том. Сегичка. Чакай да помислим малко. — Джил захапа със зъби лулата и изгледа дъската навъсено, пуфкайки облачета дим.
— Значи кралицата си има съветник, който не обича Тар Валон — промълви Мат. — Е, това обяснява поведението на стражите, когато казах, че ида оттам.
— Ако си им казал това — отвърна Джил, — пак имаш късмет, че си се отървал без счупени ребра. Всеки случай, ако старшият е бил някой от новите. Гебрил подмени половината гвардейци в Кемлин с хора по свой избор и това безспорно е голям подвиг, като се вземе предвид колко отскоро е тук. Според някои Мургейз може и да се омъжи за него. — Той понечи да сложи камъче върху дъската, но си го дръпна и поклати глава. — Менят се времената. Хората се менят. Твърде много промени за човек като мен. Май остарявам.
— Ама ти май смяташ да чакаш и двамата да остареем преди да сложиш камъче — измърмори Том. Котката се протегна и пристъпи по масата към него, за да я почеше. — Цял ден да говориш, пак няма да измислиш добър ход. Що не се признаеш за победен, Бейзъл?
— Никога не се признавам за победен — избоботи убедено Бейзъл. — Ей сега ще те бия, Том. — Той постави едно камъче на пресечката на две линии. — Сега ще видиш ти. — Том изсумтя презрително.
От това, което Мат виждаше на дъската, Джил нямаше никакви шансове.
— Ще трябва просто да избегна стражите и да връча писмото на Елейн в ръцете на самата Мургейз. — „Особено ако всички са като онзи шишкав тъпанар. Светлина, дали не е казал на всички, че съм Мраколюбец?“
— Ама ти не си го дал? — изджафка Том. — Аз пък си мислех, че бързаш да се отървеш от това нещо.
— Носиш писмо от щерката-наследница? — възкликна Джил. — Том, ти защо не ми каза?
— Извинявай, Бейзъл — изломоти веселчунът. Изгледа сърдито Мат изпод гъстите си като храсти вежди и изпухтя под мустаците си. — Момчето си въобразява, че някой иска да го убие заради него, затова реших да го оставя той да разправя, каквото реши, и нищо повече. Ама изглежда вече не го притеснява.
— Какво е това писмо? — попита Джил. — Тя да не се връща у дома? А лорд Гавин? Дано да се връщат. Всъщност чух приказки за война с Тар Валон, като че може да има толкова глупави хора, че да тръгнат на война срещу Айез Седай. Ако ме питате мен, всичко това е като онези шантави приказки, че Айез Седай, видите ли, подкрепяли някакъв Лъжедракон някъде на запад и че използвали Силата за оръжие. Не че разбирам как точно това ще накара някой да тръгне на война срещу Айез Седай. Тъкмо напротив.
— Ти женен ли си за Колийн? — попита Мат и господин Джил подскочи като ужилен.
— Светлината дано ме опази от такова нещо! Човек и сега би си помислил, че ханът е неин. Ако ми беше и жена!… Какво общо има това с писмото на щерката-наследница?
— Нищо — каза Мат. — Но ти толкова се разпростря, че си помислих да не си забравил собствените си въпроси. — Джил се изкашля задавено, а Том се изсмя. Мат продължи, без да остави ханджията да заговори: — Писмото е запечатано; Елейн не ми каза какво пише в него. — Том го гледаше накриво и подръпваше мустаците си. „Той да не мисли, че ще призная, че сме отворили писмото?“ — но не мисля, че се връща у дома. Решила е да става Айез Седай, ако питаш мен. — После им разказа за опита си да предаде писмото, пропускайки някои по-остри моменти, за които не държеше да знаят.
— Това са новите — каза Джил. — Офицерът поне ще да е от тях. Обзалагам се. Същински разбойници са, до един, с изключение на ония, с потайните очи. Ти, момко, най-добре изчакай да мине пладне, когато стражите пред двореца се сменят. Веднага спомени името на щерката-наследница и за да не би случайно новият им старши да е някой от хората на Гебрил, наведи си малко главицата. Най-добре удари чело в камъка, и ще мине от гладко по-гладко.
— Огън да ме гори, ако го направя. Вълна не дърпам и в чакъл не дращя пред никого. Дори и да е самата Мургейз. А, не. Този път изобщо няма да се доближавам до гвардейците. — „Каква ли мълва ще пръсне сега тоя дебелак, по-добре да не мисля.“