Мургейз махна нетърпеливо с ръка и Таланвор се изправи, за да вземе писмото от Мат и да го връчи на Мургейз. За миг тя изгледа намръщено печата с лилията, после го счупи, извивайки рязко китките си. Замърмори под носа си, докато го четеше, и заклати глава на всеки ред.
— Нищо повече не може да каже, нали? — промърмори кралицата. — Ще трябва да видим дали държи на това… — Изведнъж лицето й светна. — Гебрил, издигнали са я в ранг на Посветена. По-малко от година в Кулата и вече са я издигнали. — Усмивката й се стопи така бързо, както се беше появила, и устните й се свиха. — Веднъж да го спипам това дете и ще съжали, че все още не е новачка.
„Светлина — помисли си Мат, — нима нищо не може да й оправи настроението?“ Прищя му се да го каже на глас, но тя изглеждаше направо готова да отреже нечия глава.
— Кралице моя, случайно подслушах…
— Замълчи, момче — рече спокойно тъмният мъж в обшитото със злато палто. Беше снажен, почти с хубостта на Галад и почти младолик въпреки бялото, прошарило косата по слепоочията му, но с по-голям ръст, по-висок от Ранд и с по-широки рамене от тези на Перин. — След малко ще чуем каквото имаш да кажеш. — Той се пресегна през рамото на Мургейз и измъкна писмото от ръката й. Тя го изгледа сърдито — Мат усети как гневът й се надига, — но тъмният мъж постави силната си ръка върху рамото й и гневът на Мургейз се стопи. — Изглежда, отново е напуснала Кулата — каза той. — В служба на Амирлинския трон. Тази жена отново е престъпила правата си, Мургейз.
Мат не изпита никакво затруднение да сдържи езика си — „Късмет!“ — Той сам се беше залепил на небцето му. „Понякога не знам това добро ли е, или лошо.“ Тъмният мъж се оказа притежателят на дълбокия глас, „великият господар“, който искаше главата на Елейн. „Тя го нарече Гебрил. Съветникът й иска главата на Елейн? Светлина!“ А Мургейз го гледаше като изпаднало в благоговение куче, погалено от ръката на господаря си.
Гебрил извърна почти черните си очи към Мат. Погледът му беше много твърд и сякаш изпълнен с познание.
— Какво можеш да ни кажеш за това, момче?
— Нищо… ъъ… милорд. — Мат прочисти гърло; погледът на този мъж бе по-пронизващ и от този на Амирлин. — Отидох в Тар Валон да видя сестра си. Тя е новачка. Елз Гринуел. Аз съм Том Гринуел, милорд. Лейди Елейн разбра, че се каня да се отбия в Кемлин пътьом за дома — аз съм от Комфи, милорд, едно малко селце северно от Бейрлон; никога не бях виждал по-голямо място от Бейрлон преди да ида в Тар Валон — и тя — лейди Елейн де — ми даде това писмо да го донеса. — Стори му се, че Мургейз го погледна бегло, когато каза, че идвал северно от Бейрлон, но знаеше, че там има село с име Комфи: спомняше си, че го бяха споменавали някъде по хановете.
Гебрил кимна и каза:
— Знаеш ли накъде е тръгнала Елейн, момче? Или по каква работа? Говори истината и няма от какво да се боиш. Ако излъжеш обаче, ще те подложим на разпит.
Загрижената физиономия на Мат се получи съвсем естествено. Не се наложи да се преструва.
— Милорд, щерката-наследница я видях само веднъж. Тя ми даде това писмо — и една златна марка! — и ми каза да го донеса на кралицата. Не знам нищо повече за съдържанието му от това, което чух тук. — Гебрил, изглежда, се замисли. По лицето му не се разбираше повярвал ли е и една дума, или не.
— Не, Гебрил — рече отведнъж Мургейз. — Твърде много хора вече подлагахме на разпит. Разбирам нуждата от това така, както ти ми я обясни, но не и за този случай. Не и за едно момче, което е донесло писмо, чието съдържание не знае.
— Както нареди моята кралица, така и ще бъде — отвърна тъмният мъж. Тонът му беше изпълнен с почтителност, но той така докосна бузата й, че на лицето й избиха червени петна и устните й се разтвориха леко, сякаш очакваше целувка.
Мургейз въздъхна.
— Кажи ми, Том Гринуел, добре ли изглеждаше дъщеря ми, когато я видя?
— Да, моя кралице. Усмихваше се, смееше се и показваше едно сочно езиче… тоест…
Мургейз се засмя, тихо, без да престава да го гледа в лицето.
— Не се бой, младежо. Елейн наистина има сочно езиче и го показва, бих казала, по-често, отколкото трябва. Щастлива съм, че е добре. Сините й очи го огледаха проницателно. — Когато един младеж напусне малкото си село, често изпитва големи трудности, докато се завърне. Струва ми се, че те чака дълъг път преди отново да видиш своето родно Комфи. Възможно е дори да се върнеш в Тар Валон. Ако го направиш и ако отново видиш дъщеря ми, кажи й, че съм казала, че човек често се разкайва за онова, което е наговорил в гнева си. Няма да я прибера от Бялата кула преди да е дошло времето. Кажи й, че самата аз често си спомням за времето, което прекарах там, и ми липсват кротките беседи с Шериам в кабинета й. Кажи й, че това съм казала, Том Гринуел.