Мат сви рамене неловко.
— Да, моя кралице. Но… ъъ… аз не смятам да се връщам в Тар Валон. Мисля, че едно посещение в живота е предостатъчно за човек. Трябва да помогна на тати във фермата. Сестрите ми ще се скъсат от доене, докато ме няма.
Гебрил се разсмя гърлено.
— Нямаш търпение да доиш пак крави ли, момче? Може би няма да е зле да поразгледаш света преди да се е променил. Ето! — Той измъкна една кесия и му я хвърли; Мат напипа монетите под тънката гладка кожа, щом я хвана. — След като Елейн може да ти даде златна марка, за да й донесеш писмото, аз ще ти дам десет затова, че си го донесъл читаво. Разгледай света преди да се върнеш при кравите си.
— Да, милорд. — Мат вдигна кесията и нагласи на устните си плаха усмивка. — Благодаря ви, милорд.
Но тъмният мъж му махна пренебрежително да напусне и се извърна към Мургейз, стиснал пестници на бедрата си.
— Мисля, че е дошло времето, Мургейз, да изрежем този гноен цирей на границата на Андор. Чрез своя брак с Тарингейл Дамодред ти имаш права над Слънчевия трон. Гвардейците на кралицата могат със здрава ръка да подкрепят тези права. И аз мога да ги подкрепя с нещичко. Чуй ме.
Таланвор докосна Мат по рамото и двамата заотстъпваха с поклони към изхода. Никой не ги забеляза повече. Гебрил продължаваше да говори, а всички лордове и дворцови дами сякаш ловяха думите му като омагьосани. Мургейз го слушаше намръщена, но кимаше като всички останали.
Глава 47
Да надбягаш сянката
Таланвор поведе Мат към големия двор пред двореца. Наближаваше пладне. Мат изпитваше желание да се махне, да побърза. Едва се сдържаше да крачи спокойно редом с младия офицер. Някой можеше да се зачуди, ако го видеше да бяга, а може би — просто може би — нещата можеха да се окажат такива, каквито изглеждаха вътре. Може би Гебрил наистина не подозираше, че той знае. „Може би.“ От ума му не излизаха онези почти черни очи, които го бяха сграбчили като зъбци на вила, бяха го пронизали. „О Светлина, дано.“ Насили се да върви по-бавно, сякаш разполагаше с всичкото време на света — „Просто някакъв си тъп селяк с глава, пълна със сено вместо с мозък, зяпнал в парцалите и златото. Просто един мърляв пройдоха, на когото не би и хрумнало, че някой може да забие нож в гърба му“ — докато Таланвор не го изведе навън през една малка странична вратичка в едно от крилата на портите.
Дебелият офицер с очи на плъх все още беше отпред със стражите и когато видя Мат, лицето му отново почервеня. Но преди да си отвори устата, Таланвор заговори:
— Донесъл е писмо до кралицата от щерката-наследница. Радвай се, Елбер, че нито Мургейз, нито Гебрил разбраха, че си се опитал да го спреш. Лорд Гебрил много се заинтересува от посланието на лейди Елейн.
От червено лицето на Елбер пребледня като дантелената му яка. Отново изгледа Мат с омерзение и заситни пред редицата гвардейци, а лъскавите му очички занадничаха през решетките на шлема да видят дали някой от подчинените е забелязал страха му.
— Благодаря — каза Мат на Таланвор съвсем искрено. Беше забравил за дебелака, докато не го зяпна отново в лицето. — Сбогом, Таланвор.
Закрачи през овалния площад, стараейки се да не ускорява крачка, и с изненада забеляза, че Таланвор тръгна с него. „Светлина небесна, той сега на Гебрил ли е човек, или на Мургейз?“ Почти усети леко боцване между плешките си, като от нож, канещ се да се забие — „Огън да ме гори, той не знае! Гебрил не би могъл да подозира, че знам!“ — когато младият офицер най-сетне заговори.
— Дълго ли стоя в Тар Валон? В Бялата кула? Достатъчно ли дълго, за да поразбереш едно-друго?
— Бях там едва три дни — отвърна Мат предпазливо. Можеше да смали срока още повече — ако беше предал писмото, без да признава, че изобщо е бил в Тар Валон, щеше да го направи — но не допускаше мъжът да му повярва, че е бил целия този път да види сестра си само за да си тръгне същия ден. „Какво цели да разбере той, в името на Светлината?“ — Нищо не знам. Нищо съществено. Не са ме развеждали и не са ми обяснявали нищо. Бях там само за да видя Елз.