— Свалете конете на брега, капитане — нареди тя на Кейнин. — Ще кажа на госпожа Марим и на госпожа Карила. — Това бяха Нинив — Марим — и Елейн — Карила.
— Пратих човек да ги извести, госпожо Джослин. А вашите животни ще слязат на кея веднага щом хората ми нагласят макарата.
Изглеждаше много доволен, че най-сетне ще се отърве от тях. Тя си помисли дали да не му каже да не бърза много, но веднага го отхвърли. Клатушкането на „Бегач“ можеше и да е спряло, но тя искаше вече да има суха земя под краката си. На часа. Въпреки това потупа Мъгла по ноздрите и остави кобилата да подуши шепата й само за да покаже на Кейнин, че не бърза чак толкова.
Нинив и Елейн се появиха от стълбата към каютите, и двете натоварени с вързопите и дисагите си, а Елейн също така натоварена и с Нинив. Когато Нинив забеляза, че Егвийн ги гледа, се дръпна от щерката-наследница и продължи без чужда помощ. Двама от екипажа се приближиха и пристегнаха широк брезентов колан под корема на Мъгла. Егвийн се забърза долу да вземе своите вещи. Когато се върна, кобилата й вече се намираше на кея, а пъстрият кон на Елейн висеше в брезентовите ремъци по средата на разстоянието.
Щом стъпи на пристана, единственото, което изпита, бе облекчение. Това тук нито се въртеше, нито се клатеше. А после се загледа към града, приближаването до който им беше струвало такива страдания.
Дълги каменни складове се точеха покрай брега и имаше много кораби, големи и малки, привързани на кейовете или хвърлили котва в реката. Тя припряно извърна очи от корабите. Тийр се оказа издигнат върху плоска равнина, без никакво хълмче. По разкаляните пръстени улици между складовете се мяркаха дървени и каменни къщи и ханове. Покривите им, покрити с керемиди или каменни плочи, бяха със странно заострени ръбове. Отвъд тях успя да различи стена от тъмносив камък, а зад нея — върховете на кули с високи тераси и дворци с бели куполи. Куполите бяха с четвъртити форми, а покривите на кулите изглеждаха заострени като някои от покривите извън стената. Тийр беше голям колкото Кемлин или Тар Валон, и макар не толкова хубав като тях, все пак си беше един от великите градове. Но при все това тя усети, че нищо друго не приковава погледа й освен Тийрския камък. Беше чувала за него от разкази, знаеше, че е най-могъщата крепост на света и също така най-древната, първата построена след Разрушението на света, но нищо не я беше подготвило за тази гледка. Отначало й заприлича на голям сив каменен хълм или по-скоро на малка планина, проточваща се на запад от Еринин и през града. Дори след като забеляза огромното знаме, плющящо на най-високата й точка — три наклонени лунни сърпа на поле наполовина червено, наполовина златно; знаме, което се вееше на височина поне триста крачки над реката и въпреки това достатъчно голямо, за да се вижда ясно отдолу — дори след като различи бойниците и кулите, беше трудно да повярва, че Тийрският камък е построен, а не е просто изсечен от каменна височина, която вече се е намирала тук.
— Изградена със Силата — промълви Елейн. Тя също се взираше към Камъка. — Потоци от Земя, оплетени да извлекат камъка от земята, Въздух, който да го донесе от всички краища на света, и Земя и Огън, за да превърнат всичко това като излято от едно цяло, без шевове, без цепнатини, без хоросан. Атюан Седай твърди, че днес Кулата не би могла да издигне такова нещо. Странно, като се имат предвид чувствата на днешните Върховни лордове по отношение на Силата.
— Смятам — каза тихо Нинив, поглеждайки изпод вежди минаващите край тях докери — че тъкмо предвид това не бива да споменаваме на висок глас някои други неща. — Елейн изглеждаше разкъсана между възмущението си — тя го беше изрекла съвсем тихичко — и съгласието; щерката-наследница се съгласяваше с Нинив твърде често и с твърде голяма готовност, за да се хареса това на Егвийн.
„Само когато Нинив е права“ — призна си тя неохотно. Жена с пръстена на Змията или дори смътно свързана с Тар Валон тук щеше да бъде под зорко наблюдение. Дори босоногите докери с кожените елеци не обръщаха никакво внимание на трите жени, а си мъкнеха балите и сандъците. Силна миризма на риба висеше във въздуха; трите съседни кея бяха обкръжени от малки рибарски лодки, също като на рисунката в кабинета на Амирлин. Голи до кръста мъже и боси жени вадеха кошове с риба от лодките — купища от сребро, бронз и зелено, и цветове, за които Егвийн не бе и подозирала, че могат да се срещат при рибите, като яркочервено, тъмносиньо, сияйно жълто, някои с ивици и петна в бяло и други цветове. Тя се сниши към ухото на Елейн и й прошепна: