— Не сте тайренки — каза жената. — Трябваше да се сетя по дрехите още преди да сте проговорили. На мен ми викат Мама Гуенна. Наричат ме Мъдра също така, но съм толкова стара, че не мож ми довери и дъното на една лодка да накалафатя. Влезте, ще ви дам нещо за стомасите.
Кухнята беше спретната, макар и неголяма, с медни съдове, окачени по стената, и изсушени билки и наденици, провиснали от таванските греди. Високите шкафове от светло дърво имаха врати с гравирани по тях храсти. Масата беше изтрита почти до блясък, а гърбовете на дървените столове бяха с гравирани по тях цветчета. Върху каменната печка къкреше котле с рибешка супа и един чайник тъкмо кипваше. В камината не гореше огън, за което Егвийн беше повече от благодарна — печката достатъчно увеличаваше горещината, въпреки че Мама Гуенна сякаш изобщо не го забелязваше. По перваза на камината имаше подредени чисти блюда, други бяха прибрани грижливо по лавиците от двете страни. Подът сякаш току-що беше пометен.
Мама Гуенна затвори вратата след тях и тъкмо прекосяваше кухнята към шкафовете си, когато Нинив я попита:
— От кой чай ще ми дадеш? Лист от букая? Или синьо биле?
— Бих ти дала от тях, ако имах. — Мама Гуенна порови малко по рафтовете и се върна с една каменна съдина. — Но тъй като напоследък не ми е оставало време да събирам билки, ще ти дам отвара от листа на блатна лилия.
— Това не го знам — отвърна замислено Нинив.
— Действа също като лист от букая, само дето на някои им пари малко на езика. — Едрата жена насипа сушени и натрошени листа в синя чаена чаша и я занесе до печката да я напълни с гореща вода. — Значи ти следваш занаята? Е, седнете. — Тя махна към масата. — Седнете и да поговорим. Коя от другите две е с болния стомах?
— На мен нищо ми няма — отвърна небрежно Егвийн, докато сядаше. — На теб лошо ли ти е, Карила? — Щерката-наследница поклати глава малко раздразнено.
— Няма значение. — Сивокосата жена отсипа чашка от тъмната течност за Нинив и после седна до масата срещу нея. — Направих колкото за две, но чаят от блатна лилия държи по-дълго и от осолена риба. Колкото повече престои, толкова по-добре действа, но пък и по-горчив става. Човек трябва да прецени колко иска да му се успокои стомахът и колко горчиво ще му издържи езикът. Пий, моме. — След миг тя напълни втората чаша и отпи. — Видя ли? Няма да ти навреди.
Нинив надигна чашката си и при първото опитване се смръщи недоволно. Но след като остави празната чаша на масата, лицето й се беше прояснило.
— Само малко повече нагарча, може би. Кажи ми, Мамо Гуенна, дълго ли ще трябва да търпим този дъжд и тая кал?
Старата жена се намръщи и раздели неудоволствието си между трите, преди да го насочи изцяло към Нинив.
— Не съм Ветроловка като ония от Морския народ, дъще — отвърна тя. — Ако можех да предсказвам времето, по-скоро щях да напъхам жива сребруша под роклята си, камо ли да го призная. Бранителите смятат това нещо за почти същото като работите на Айез Седай. Кажи сега, ти следваш ли занаята, или не? Като ви гледам, май пътувате отдалече. Какво се дава за умора? — джафна тя ненадейно.
— Чай от плоско биле — отвърна спокойно Нинив — или корен на андилей. Я като ме питаш, какво би дала ти да улесниш едно раждане?
Мама Гуенна изсумтя.
— Повечко топли кърпи, чедо, и може би ще й дам малко бял копър, ако раждането е особено трудно. На една жена не й трябва повече от това, и една утешителна ръка. Не можеш ли да измислиш някой въпрос, на който да не може да отговори всяка селска жена? Ти какво даваш за болки в сърцето? Ония дето убиват?
— Стрит на прах джеандинов цвят на езика — отвърна живо Нинив. — А ти, ако една жена има остри болки в корема и плюе кръв, какво ще й дадеш?
Двете се отплеснаха да се изпитват една-друга, подмятайки си все по-бързо въпроси и отговори през масата. Понякога разпитването се проточваше малко, щом станеше дума за растение, което другата знаеше под друго име, но отново набираха скорост, спорейки за предимствата на извлеците пред чайовете, на мехлемите пред кашите за налагане, и кога едното е по-подходящо от другото. Постепенно бързите им въпроси се насочиха към треви и коренища, които едната знаеше, а другата не — и двете търсеха повече знание. Егвийн започна да се дразни.
— Като му наместиш костта и я стегнеш — говореше Мама Гуенна, — увиваш счупения крайник с кърпа, натопена във вода, в която си варила кози трън — но само синия цвят, забележи! — Нинив кимна нетърпеливо — и колкото по-горещо може да изтърпи, толкова по-добре. Една част син кози трън на десет части вода, не по-слабо. Сменяш кърпите щом престанат да вдигат пара, и така цял ден. Така костта ще заздравее два пъти по-бързо, отколкото само със стягането, и два пъти по-силно.